Джек Лондон - Сърцата на тримата

С разрешението на главатаря със строгото лице пленниците, които сега щяха да бъдат освободени, махнаха превръзките от очите си.

— Май вече съм бил тук — засмя се Хенри, като се огледа и позна мястото.

— Май че петролните кладенци все още горят — каза Франсис и посочи открилия се пред тях простор, половината от който бе забулен с черна димна завеса. — Пеоне, полюбувай се на делото си. За човек, който не притежава нищо, ти си най-големият прахосник, който съм виждал. Чувал съм, че пияни петролни крале са палили пурите си с хилядарки, но ти тука изгаряш по милион долара на минута.

— Аз не съм бедняк! — гордо се похвали пеонът с тайнствен вид.

— Преоблечен милионер! — пошегува се Хенри.

— Къде държиш влоговете си? — добави Леонсия. — Да не би в банката „Кемикъл нешънъл“?

Пеонът не разбра намеците, но схвана, че го подиграват, изпъчи се и потъна в гордо мълчание.

— Оттука можете да си вървите всеки по своя път — заговори суровият главатар. — Така е заповядал Справедливия. Вие, сеньори, ще слезете от мулетата и ще ги предадете на мен. Колкото за сеньоритата, тя може да задържи мулето като подарък от Справедливия, който никога не би си позволил да принуди някоя сеньорита да върви пеша. За двамата сеньори няма да представлява никаква трудност да ходят пеша. Справедливия особено препоръчва ходенето на богатия сеньор. Притежаването на богатства, каза той, води към твърде малко ходене пеша. Твърде малкото ходене води към затлъстяване, а затлъстяването не води към прекрасната жена. Това са мъдрите слова на Справедливия. Освен това той повтори съвета си пеонът да остане в планините. В планините той ще намери своята прекрасна жена, щом трябва да има жена; а най-умно ще е тази жена да е от собственото му племе. Жените на tierra caliente са предназначени за мъжете от tierra caliente. Кордилерските жени са предопределени за кордилерските мъже. Господ не обича смесената кръв. Мулето е най-отвратителното животно под слънцето. Светът не е бил създаден за мелези, но човекът е измислил много нови неща. Смесването на чистите раси води към нечистота. Петролът и водата не се сливат в еднородна смес. Понеже всеки вид възпроизвежда себе си, не бива да се смесват видовете. Това са думите на Справедливия, които ви повтарям по негова заповед. И той нарочно ми заръча да добавя, че знае за какво говори, понеже и той е прегрешавал точно по същия начин.

Хенри и Франсис, потомци на англосаксонски род, и Леонсия, потомка на латиноамериканския род, изпитаха тревога и смущение, когато схванаха скрития смисъл в думите на Слепия разбойник. И Леонсия с изразителните си женски очи би казала на всеки от двамата обичани от нея мъже, че не е съгласна с това, стига да не бяха заедно; от друга страна пък, и Хенри, и Франсис биха изразили високо несъгласието си пред Леонсия, стига всеки от тях да беше насаме с нея. И въпреки всичко дълбоко в душата, подсъзнателно, те чувствуваха колко права бе мисълта на Слепия разбойник. И сърцето на всеки от тях се сви под гнетящото ги бреме на съзнатия грях.

Пращене и трополене в гъстака отвлякоха мислите им в друга посока — на сцената се появи познатият им хасиендадо, съпровождан от още няколко души; те слизаха по склона на клисурата, яхнали отчаяно хлъзгащи се коне. Плантаторът поздрави дъщерята на Солано с дълбок поклон на истински идалго; поздрави, макар и с по-малко сърдечност, двамата мъже, които Енрико Солано бе взел под своето покровителство.

— Къде е благородният ви татко? — попита той Леонсия. — Имам за него добри новини. През тази седмица, след като ви видях за последен път, бях болен от треска и прикован на легло. Но чрез бързи пратеници, преплували с помощта на благоприятни ветрове през лагуната Чирики до Бокас дел Торо, аз се възползувах от правителственото радио — полицейският началник на Бокас дел Торо е мой приятел — и се свързах с президента на Панама, който е стар мой приятел — колко пъти съм го бил и колко пъти ме е бил той в момчешките ни дни, когато бяхме съученици и живеехме заедно в една стаичка в Колон! И получих отговор, че всичко е наред; че правосъдието е било подведено в съда на Сан Антонио от прекалено голямото, но въпреки това ценно усърдие на шефа на полицията; че всичко е простено, забравено и не подлежи на никакви други законни или политически мерки против цялото благородно семейство Солано и двамата им благородни приятели гринго…

Тука той ниско се поклони на Хенри и Франсис. В същия миг очите му зърнаха пеона, стаил се зад мулето на Леонсия, и заискриха от тържествуваща радост.