Джек Лондон - Сърцата на тримата

— Коленичете и двамата, та да мога да ви разпитам — заповяда Слепия.

Дълго разпитваше той с чувствителните си прозорливи пръсти. Дълго, безкрайно дълго, без да могат да стигнат до някакво решение, пръстите му опипваха лицата и пулса на двамата мъже.

— Има ли жена? — рязко запита той Хенри Морган.

— Прекрасна жена! Аз я любя.

— Добре е, че това те вълнува, защото мъж, когото не вълнува никоя жена, е само наполовина мъж — забеляза Слепия съдник. Той се обърна към шефа: — Тебе не те вълнува никоя жена и все пак си разтревожен. Но този човек… — той посочи Хенри. — Не мога да кажа дали вълнението му се дължи само на жената. Може отчасти да се дължи на тебе или на онова, което озлоблението му го кара да замисля против тебе. Станете и двамата. Не мога да реша вашата разпра. Но има едно непогрешимо изпитание, изпитанието на Змията и Птицата. То е непогрешимо, както е непогрешим сам бог, защото това е начинът, по който господ все още отстоява правдата в делата на хората. Пък и Блакстоун споменава точно такива похвати за установяване на истината чрез съд божий.

Всъщност човек можеше да я вземе за мъничка арена за бой с бикове, тази падина в сърцето на владенията на Слепия съдник. Десет фута дълбока и тридесет в диаметър, с равно дъно и отвесна стени, тя бе сътворена от природата така, че бе останало много малко за човешката ръка, за да довърши симетрията й. Мъжете с власениците, плантаторите, жандармите — всички бяха тука, освен Жестокия съдник и метиската, и всички бяха се наредили по ръба на падината като зрители, събрали се да гледат някакъв бой с бикове или схватка на гладиатори на дъното й.

По заповед, дадена от навъсения главатар на хората с власениците, които ги бяха взели в плен, Хенри и шефът слязоха по малка стълбичка в падината. Главатарят и няколко от разбойниците слязоха заедно с тях.

— Господ знае какво ще стане — със смях каза на английски Хенри на Леонсия и Франсис. — Но ако ще е бой без всякакви правила, с хапане и вадене на очи, или боксов мач по правилата на маркиз Куинсбъри 16 16 Правилник за професионален бокс, съставен от маркиз Куинсбъри в 1867 г. Б. пр. , или на лондонския боксов шампионат, господин шкембестия шеф няма да се отърве от мене. Обаче тоя сляп старец е умен и по всяка вероятност ще ни постави при равни условия в двубоя. В такъв случай, ако той ме повали, вие, като мои привърженици, трябва да викате с цяло гърло, за да ме насърчите. Бъдете сигурни, че надделея ли аз, цялата тая тълпа ще крещи в негова полза.

Шефът, изплашен от капана, в който се беше озовал, се обърна на испански към главатаря:

— Няма да се бия с този човек. Той е по-млад и не се запъхтява като мен. От друга страна, това е противозаконно. Това е в разрез със законите на република Панама. Това е екстериториално и съвсем своеволно решение!

— Това е изпитанието на Змията и Птицата — прекъсна го главатарят. — Ти ще си Змията. Тази пушка ще бъде в твоите ръце. Другият ще бъде Птицата. Той ще държи в ръката си звънче. Виж! Сега ще можеш да разбереш изпитанието.

По негова заповед на един от разбойниците дадоха пушката и му вързаха очите. На друг разбойник, без да връзват очите, дадоха сребърно звънче.

— Човекът с пушката е Змията — обясни главатарят. — Той има право на един изстрел срещу Птицата, която държи звънчето.

По даден знак разбойникът със звънчето зазвъня с изпъната ръка и бързо отскочи настрана. Човекът с пушката се прицели срещу мястото, откъдето се чу звънът, и се престори, че стреля.

— Разбирате ли? — обърна се главатарят към Хенри и шефа.

Хенри кимна, а шефът с възторг извика:

— И аз ще съм Змията?

Ти ще си Змията — потвърди главатарят.

Шефът веднага посегна да грабне пушката, без да протестира повече против незаконността на такъв съд за Панама.

— И вие ще се мъчите да ме улучите? — със заплаха каза Хенри на шефа.

— Не, сеньор Морган. Просто ще ви улуча. Аз съм единият от двамата най-добри стрелци в Панама. Имам повече от четирийсет медала. Мога да стрелям със затворени очи. Мога да стрелям на тъмно. Често съм стрелял на тъмно, и с точни попадения. Можете вече да се смятате за мъртъв.

Пушката бе заредена само с един патрон и връчена на шефа, след като му вързаха очите. Сетне го накараха да застане с лице към стената, дадоха на Хенри издайническото звънче и го изправиха при отсрещната стена на падината, разбойниците се качиха горе и издърпаха след себе си стълбата. Когато излезе от дупката, главатарят заговори: