Джек Лондон - Сърцата на тримата

Призрачна усмивка пробягна по устните на главатаря, когато подаде пушката на Хенри и започна да му връзва очите.

— Защо не го накарате да се обърне към стената, докато се приготвя? — грубо запита шефът и звънчето зазвънтя в треперещата му от раздразнение ръка.

— Защото е доказал, че е божи човек — гласеше отговорът. — Той издържа изпитанието. Следователно не е способен на вероломство. Сега ти трябва да устоиш на божието изпитание. Ако си искрен и честен, Змията не може да ти стори нищо лошо.

Такава е волята божия.

Шефът се оказа много по-похватен като ловец, отколкото като предмет на лова. Застанал срещу Хенри, той се мъчеше да не помръдва, но когато пушката се насочи към него, ръката му затрепери от нерви и звънчето зазвънтя. Пушката почти спря да се движи и само зловещо помръдваше по посока на звука. Напразни бяха усилията на шефа да се наложи на мускулите си и да накара звънчето да млъкне.

То продължаваше да звънти и обхванат от отчаяние, той го запрати настрана и се хвърли на земята. Но Хенри проследи шума от падането на врага си, наведе пушката и натисна спусъка. Шефът изрева от остра болка, когато куршумът се заби в рамото му, изправи се на крака, изруга, строполи се пак на земята и остана да лежи и да ругае.

Двамата пак бяха отведени в пещерата, където, седнал, и с метиската в крака, Слепия раздаваше правосъдие.

— Този човек, който е ранен и който говори твърде много за закона на tierra caliente, сега ще се запознае със закона на Кордилерите. Изпитанието на Змията и Птицата показа, че той е виновен. За неговия живот трябва да се плати откуп от десет хиляди долара в злато: иначе ще остане тука да сече дърва и да носи вода до края на дните, които господ ще му дари да диша на земята. Аз казах, но зная, че бог не ще му дари много дни да диша, ако откупът не бъде внесен.

Настъпи продължително мълчание, през време на което дори и Хенри, напълно способен да срази врага си в разгара на сражението, показа с външния си вид, че такава хладнокръвна закана за убийство го отвращава.

— Законът е безмилостен — промълви Жестокия съдник и отново настъпи мълчание.

— Нека умре поради липса на откуп — обади се един от плантаторите. — Той доказа, че е вероломно куче. Нека умре с кучешка смърт.

— Какво ще кажеш ти? — тържествено попита Слепия съдник. — Какво ще кажеш, пеоне? Ти, който обичаш прекрасната жена, понесъл си толкова побои, преродил се едва днес и чиято кръв е наполовина мая? Трябва ли този човек да умре от кучешка смърт поради липса на откуп?

— Той е жесток човек — заговори пеонът. — Но сърцето ми е необикновено милостиво днес. Да имах десет хиляди в злато, сам щях да платя откупа. Да, о, свети и справедлив отче, а да имах и петдесет песо, бих платил дори дълга си на моя хасиендадо, който ти ми опрости.

Сляпото лице на стареца се преобрази от вътрешна светлина.

— Ти също говориш с божиите уста днес, възродени човече — одобри думите му той.

Обаче Франсис, който припряно драскаше нещо в чековата си книжка, подаде на метиската чек с неизсъхнало още на него мастило.

— Искам и аз да си кажа думата — рече той. — Нека този човек да не умира от кучешка смърт, каквато е заслужил, след като е доказал, че е вероломно псе.

Метиската прочете на глас съдържанието на чека.

— Няма нужда от обяснения — обърна се Слепия съдник към Франсис. — Аз съм разумно същество и не винаги съм живял в Кордилерите. Получих търговско образоваше в Барселона. Познавам нюйоркската банка „Кемикъл нешънъл“ и съм работил с нея чрез свои представители на времето си. Сумата е десет хиляди долара в злато. Човекът, който я написа, вече каза истината днес. Чекът е редовен. Нещо повече: сигурен съм, че той няма да спре изплащането му. Този човек, който плаща откуп за своя враг, е едно от трите: много добър човек, глупак или много богат човек. Кажи ми, о, човече, има ли зад всичко това прекрасна жена?

И Франсис, без да смее да погледне наляво или надясно, към Леонсия или към Хенри, заби очи право напред в лицето на Слепия разбойник и отговори, понеже чувствуваше, че трябва да даде този отговор:

— Да, о, Жестоки съдниче, има прекрасна жена.

Точно на същото място, където мъжете с власениците им бяха вързали очите на идване, кавалкадата спря. Тя се състоеше от известен брой мъже с власеници, Леонсия, Хенри и Франсис, с вързани очи и качени на мулета; и пеона, с вързани очи и пеша. Хасиендадо, шефът, Торес и жандармите бяха минали оттука със също такава охрана половин час преди тях.