Джек Лондон - Сърцата на тримата

— Някой трябва да слезе в кладенеца — рече Рафаел и за опит опъна с цялата си тежест плетеното въже. — Вижте! Реатата е здрава. Ще свалим някого с нея. Кой е храбрецът, който ще слезе долу?

— Аз — предложи Висенте. — Аз ще бъда храбрецът, който ще слезе долу…

— И ще открадне половината от намереното — допълни Рафаел с възникналото у него тозчас подозрение. — Ако слезеш, първо ще ми изброиш парите, които вече имащ. После, когато се качиш, ще можем да те претърсим, за да знаем колко си намерил. След това, като разделим всичко по равно, ще ти върнем и другите пари.

— Тогава няма да слизам заради другари, които ми нямат вяра — упорито каза Висенте. — Тука, пред кладенеца, съм толкова богат, колкото и всеки от вас. Че защо тогава да слизам? Чувал съм хора да загиват на дъното на кладенци.

— Слизай, за бога! — кресна шефът. — По-бързо! По-бързо!

— Много съм дебел, а въжето не е достатъчно здраво и няма да сляза — каза Висенте.

Всички загледаха Аугустино, мълчаливеца, който вече беше изрекъл повече, отколкото обикновено казваше за цяла седмица.

— Гилермо е най-слаб и най-лек — промълви Аугустино.

— Гилермо ще слезе долу! — подхванаха в хор останалите.

Но Гилермо страхливо надзърна в отвора на кладенеца, дръпна се заднишком, заклати глава и се закръсти.

— Не слизам дори и за свещеното съкровище в тайния град на маите! — промърмори той.

Шефът измъкна револвера си и с поглед потърси одобрението на другите членове на потерята. С очи и кимане на глави те дадоха съгласието си.

— Заклевам те в божието име да слезеш! — заплаши той дребничкия жандарм, — И побързай, инак така ще те наредя, че никога вече нито да се качваш, нито да слизаш, ами да си останеш тука и вечно да гниеш край тая проклета дупка… Право ли ще е, приятели, да го убия, ако не слезе?

— Право ще е! — завикаха другите.

И Гилермо наброи с разтреперани пръсти монетите, които вече беше събрал, закръсти се, примрял от страх, приближи се, побутван от другарите си, стъпи на ведрото, седна отгоре му, стисна го с крака и се загуби в тъмния отвор.

— Спрете! — закрещя той от кладенеца. — Спрете! Спрете! Вода! Стигнах водата!

Тези, които бяха на геранилото, го задържаха с тежестта си.

— Трябва да ми дадете десет песо повече — извика Гилермо.

— Ще ти дадем ние едно кръщене! — изкрещя някой и всички се заобаждаха:

— Ще се насърбаш с вода днес!

— Сега ще пуснем геранилото!

— Ще прережем въжето!

— Тъкмо ще има един по-малко при делбата!

— Водата е много страшна — отговори Гилермо като някой призрак от тъмните глъбини. — Има полуживи гущери и мъртва птица, която смърди. А може да има и змии. Това, което трябва да направя, заслужава десет песо.

— Ще те удавим! — изкрещя Рафаел.

— Ще стрелям в кладенеца и ще те убия! — заплаши го шефът.

— И да ме застреляте, и да ме удавите, нищо няма да спечелите — долетя отдолу гласът на Гилермо, — защото съкровището ще си остане в кладенеца.

Настъпи мълчание, всички на повърхността се питаха с очи какво да правят.

— А двамата гринго отиват все по-далече и по-далече — възмущаваше се Торес. — Чудесна дисциплина имат вашите жандарми, сеньор Мариано Веркара-е-Ихос!

— Това не ти е Сан Антонио — тросна му се шефът. — Това е пущинакът на Хучитан. Моите псета са послушни в Сан Антонио. В пущинака човек трябва да се държи с тях по-внимателно, иначе може да побеснеят и какво ще стане тогава с нас двамата?

— Това е проклятието на златото — тъжно се предаде Торес. — Как да не стане човек социалист, щом някакъв си гринго може да скове ръцете на правосъдието със златни вериги.

— Сребърни — поправи го шефът.

— Махайте се по дяволите! — викна Торес, — Както сам забелязахте, тука не е Сан Антонио, а пущинакът на Хучитан, и тука нищо не ми пречи да ви пратя по дяволите. Защо ще се караме един с друг заради вашата избухливост, щом благоденствието ни зависи от нашето единство?

— Освен това — долетя отдолу гласът на Гилермо — тука има по-малко от три педи вода. Не можете да ме удавите в нея. Току-що стигнах дъното и в ръката ми вече има четири кръглички сребърни песо. Дъното е постлано с пари. Ще пуснете ли въжето? Или ще ми дадете десет песо повече за тая гадна работа? Водата смърди като разорано гробище.

— Да, да! — завикаха те в кладенеца.

— Кое от двете? Ще пуснете въжето? Или още десет песо?

— Още десет песо! — закрещяха в хор жандармите.

— За бога, по-бързо! По-бързо! — изкряска шефът.