— И от кого ще има по-голяма полза за Рим?
— От Ирод — без колебание каза Делий. — Може и да не е юдей според техните закони, но иска да ги управлява, като се ожени за някаква принцеса с подходяща кръв. Успее ли, според мен Рим ще се сдобие с верен съюзник.
— Делий, Делий! Нима наистина си мислиш, че Ирод може да бъде верен?
Сатирската физиономия на Делий се изкриви в пакостлива усмивка:
— И още как, щом е за негов интерес. Тъй като знае, че народът, който иска да управлява, го мрази достатъчно, за да го убие при най-малката възможност, Рим винаги ще служи на интересите му по-добре от собствените му поданици. Докато сме негови съюзници, той ще бъде в безопасност от всичко, с изключение на отровата или засадата, а не си го представям да хапне нещо, което не е било проверено най-щателно, нито пък да тръгне да се разхожда без изключително добре платени телохранители чужденци.
— Благодаря ти, Делий!
Попликола отново цъфна помежду им.
— Един проблем по-малко, така ли, Антоний?
— Да, с известна помощ от страна на Делий. Слуга, разчисти стаята! — викна Антоний. — Къде е Луцилий? Трябва ми Луцилий!
На следващия ден петимата членове на еврейския Синедрион се озоваха на първо място в списъка молители, прочетен от вестителя на Марк Антоний. Самият Антоний бе облякъл своята поръбена с пурпур тога и носеше неукрасен жезъл от слонова кост, символ на военната му власт, изглеждаше наистина внушително. До него беше любимият му секретар Луцилий, принадлежал преди на Брут. Дванадесет ликтори 5 5 Ликтор — една от нисшите длъжности в древен Рим. — Б.ред.
в алени дрехи стояха наредени от двете страни на курулното му кресло 6 6 Sella curulis (лат.) — сгъваем стол, на който имали право да седят само висши длъжностни лица в древния Рим. — Б.пр.
от слонова кост и придържаха снопове пръчки с втъкната в тях брадва между краката си. Подиумът ги издигаше над тълпата.
Водачът започна да държи реч на добър гръцки, но с толкова витиеват и превзет стил, че му отне цяла вечност да обясни кои са те и защо са изминали целия дълъг път, за да се срещнат с триумвира Марк Антоний.
— Ох, я млъквайте! — най-неочаквано излая Антоний. — Млъквайте и се прибирайте у дома си! — Грабна един свитък от Луцилий, разви го и го размаха свирепо. — Този документ бе намерен сред книжата на Гай Касий след Филипи. В него се казва, че единствено първият съветник на цар Хиркан по онова време, Антипатър, и синовете му Фазаил и Ирод са успели да съберат известно количество злато за каузата на Касий. Юдеите не предложили нищо друго, освен чаша отрова за Антипатър. Като оставим настрана факта, че златото е отишло за погрешна кауза, за мен е ясно, че юдеите хранят далеч по-голяма любов към златото, отколкото към Рим. Когато аз стигна до Юдея, ще се промени ли нещо? Не, разбира се! В този Ирод виждам човек, готов да плаща на Рим дължимите данъци и такси, които, следва да припомня на всички ви, отиват за запазването на мира и добруването на собствените ви земи! Когато сте давали на Касий, вие просто сте финансирали неговата войска и флот! Касий беше богохулен предател, заграбил онова, което по право принадлежи на Рим! Какво, Дейотарс, разтрепери ли се вече? Така и трябва!
Бях забравил колко умел оратор е, помисли си Делий. Използва юдеите, за да съобщи на всички останали, че няма да прояви никаква милост.
Антоний се върна на темата:
— В името на Сената и римския народ постановявам, че Ирод, брат му Фазаил и цялото му семейство са свободни да живеят в която си пожелаят римска земя, в това число и в Юдея. Не мога да забраня на Хиркан да се нарича цар на своя народ, но в очите на Рим той е чисто и просто етнарх 7 7 Етнарх (гр. — водач на народа) — титла, давана от Рим на първосвещеници и светски водачи, но с по-ограничени права от царете. — Б.ред.
. Юдея вече не е една земя, а пет малки окръга в южната част на Сирия и ще си остане такава и занапред. Хиркан може да задържи Йерусалим, Газара и Йерихон. Синът на Антипатър Фазаил ще бъде тетрарх на Сепфора. Синът на Антипатър Ирод ще бъде тетрарх на Амат. И му мислете! Ако в Южна Сирия започнат каквито и да било неприятности, ще смажа юдеите като мидени черупки!
„Успях, успях! — мислено изкрещя Делий, като преливаше от щастие. — Антоний послуша мен!“
Ирод стоеше до фонтана, но лицето му бе изопнато и побеляло, без нито следа от радостта, която очакваше да види Делий. Какъв беше проблемът? Бе дошъл тук като просяк без родина, а щеше да си тръгне като тетрарх.
Читать дальше