Бърнард Корнуел - Господарят на войната

— И така — обърна се Мерлин към мен със задоволството на човек, току-що спечелил важен спор — има ли Мордред деца?

— Няколко може би — отвърнах аз. — Малко ли момичета е изнасилил?

— Така правят кралете — безгрижно отбеляза Мерлин. — Принцовете също. Ти изнасилваш ли момичета, Гауейн?

— Не, лорд — потръпна Гауейн като че ли само мисълта затова го ужасяваше.

— А Мордред никога не изпуска подобни възможности — поглади брадата си Мерлин. — Метнал се е на баща си и на дядо си в това отношение, макар че те и двамата бяха далеч по-нежни от младия Мордред. Да вземем Утър — той не можеше да устои на нечие красиво лице. Или пък грозно, зависеше от настроението му. А Артур никога не си е падал по изнасилването. Също като теб, Гауейн.

— Радвам се да чуя това — въздъхна Гауейн и Мерлин завъртя подигравателно очи.

— И какво ще прави сега Артур с Мордред? — въпросът на Друида бе отправен към мен.

— Ще го държи затворен тук, господарю — отговорих, обгръщайки с очи стените на двореца.

— Затворен! — засмя се Мерлин, това изглежда му се видя много забавно. — Гуинивиър под ключ, епископ Сенсъм и той. Ако върви все така, всички в живота на Артур накрая ще се окажат затворени някъде! А ние ще трябва да минем на мухлясал хляб и вода. Какъв глупак е Артур! Трябва да му пръсне мозъка на Мордред, а не да го затваря.

Мордред бе дете, когато наследи кралската корона, и Артур трябваше да упражнява кралската власт, докато момчето порасна. Но когато Мордред стана пълнолетен, Артур, верен на обещанието, дадено на Великия крал Утър, предаде кралството на младия крал. Мордред злоупотреби с тази власт, и дори направи заговор срещу живота на Артур и именно този заговор, насърчи Сенсъм и Ланселот и те събраха смелост за своя бунт. Сега Мордред трябваше да бъде затворен, макар че Артур бе убеден, че към законния крал на Думнония, в чиито вени тече кръвта на Боговете, трябва да се отнасяме с почит, дори да не му е разрешено да упражнява властта си. Мордред щеше да бъде държан под стража в този огромен дворец, щеше да разполага с всички удобства, които пожелае, но нямаше да има възможност да прави бели.

— Значи ти мислиш, че Мордред има палета? — попита ме Мерлин.

— Бих казал десетина, така мисля.

— Ако изобщо можеш да мислиш — сопна се Мерлин. — Кажи ми едно име, Дерфел! Кажи едно име!

Замислих се за момент. Знаех повече подробности за прегрешенията на Мордред от другите, защото му бях настойник докато навърши пълнолетие. Бях поел това задължение с неохота и така и не можах да се справя със задачата си. Нито се почувствах, нито успях да накарам Мордред да ме почувства като баща, а моята Сийнуин се опита да му бъде майка, но и тя се провали и нещастното дете израсна мрачно и зло.

— Тук имаше едно слугинче — казах аз — и той дълго време споделя нейната компания.

— И как се казваше тя — попита Мерлин с уста пълна със сирене.

— Сиуилог.

— Сиуилог! — името като че ли го разсмя. — И твърдиш, че той е направил дете на тази Сиуилог?

— Момче — уточних аз, — ако разбира се беше негово, а то вероятно си беше негово.

— И тази Сиуилог — размаха той ножа, с който си режеше сирене, — къде би могла да е?

— Вероятно някъде съвсем наблизо — отговорих аз. — Тя не се премести с нас в Ърмидс Хол и Сийнуин смяташе, че Мордред й е дал пари.

— Значи той е изпитвал някакви чувства към нея?

— Мисля, че да.

— Какво облекчение е да разбереш, че в това ужасно момче все пак имало и нещо хубаво! Сиуилог, а? Ще можеш ли да я намериш, Гауейн?

— Ще се опитам, лорд — каза Гауейн с плам.

— Не е достатъчно да опиташ. Намери я! — сопна се Мерлин. — Как изглеждаше това момиче, Дерфел? Сиуилог — какво странно име.

— Нисичка, пълничка с черна коса.

— Дотук успяхме да ограничим нашето търсене като включихме в него всички момичета в Британия под двадесет години. Не можеш ли да си спомниш нещо по-характерно? На колко години би било сега детето?

— На шест — отвърнах аз. — И ако не ме лъже паметта, то беше червенокосо.

— А момичето?

Поклатих глава.

— Симпатично, но нищо особено.

— Във всяко момиче има нещо особено — надменно отбеляза Мерлин, — да не говорим пък за някое, дето се казва Сиуилог. Намери я, Гауейн.

— Защо ти е тя? — попитах недоумяващо.

— Аз вра ли си носа в твоите работи? — отговори ми Мерлин с въпрос. — Идвам ли да ти задавам глупави въпроси за копия и щитове? Досаждам ли ти непрекъснато с идиотски забележки за начина, по който раздаваш правосъдие? Интересувам ли се от твоите реколти? Накратко, правя ли се на глупак, проявявайки желание да се меся в твоя живот, Дерфел?