Дьони Дидро - Монахинята

— Голяма.

— Много голяма! Нищо не разбирам от вашия отговор…

И бях вече готова да сравнявам сестрите си и себе си, когато той ме спря и ми каза:

— Хайде, хайде, главният порок на вашите родители не е безчовечността. Помъчете се да приемете участта си смирено и поне да я превърнете в заслуга пред бога. Ще говоря с майка ви и бъдете сигурна, че ще употребя, за да ви услужа, цялото си влияние върху нея.

Това „голяма“ за мен бе като проблясък: вече не се съмнявах, че онова, което ми бе минавало през ума във връзка с моя произход, е вярно.

Следващата събота към пет и половина следобед, когато вече се спускаше здрач, слугинята, която ме обслужваше, се качи и каза:

— Госпожа майка ви заповяда да се облечете…

След един час:

— Госпожата иска да слезете с мен…

Пред вратата имаше карета, в която се качихме със слугинята. Разбрах, че отиваме във Фьойан, при отец Серафен. Той ни чакаше; беше сам. Слугинята се оттегли и аз влязох в приемната. Седнах, очаквайки с тревога и любопитство това, което той щеше да ми каже. Ето как отец Серафен разговаря с мен:

— Госпожице, ще ви стане ясно какво оправдава строгото поведение на вашите родители; получих за това разрешение от госпожа майка ви. Вие сте умна, послушна и твърда. Вече сте на възраст, когато би могла да ви се довери дори тайна, която не ви засяга. Аз отдавна увещавах майка ви да разкрие пред вас това, което ще ви съобщя сега, но тя не можа да се реши. Трудно е за една майка да признае пред детето си една своя сериозна грешка. Вие познавате нейния характер — той не може да се примири с унижението, което носи подобно признание. Тя е мислила, че ще може да ви накара да изпълните нейните намерения, без да прибягва до това. Явно се е излъгала. Много е огорчена и сега вече се връща към моя съвет. Майка ви ме натовари да ви съобщя, че вие не сте дъщеря на господин Симонен.

— Подозирах го — отговорих аз веднага.

— Преценете сега, госпожице, обмислете, отсъдете сама дали майка ви може, без съгласието, пък дори и със съгласието на господин баща ви, да ви постави наравно с деца, на които вие не сте сестра; дали може да признае на господин баща ви нещо, за което той и без това има твърде сериозни подозрения.

— Но, господине, кой е баща ми?

— Госпожице, това не ми довериха. Съвсем сигурно е — прибави той, — че вашите сестри са изключително привилегировани в сравнение с вас и че са били взети всички възможни мерки както при сключването на договорите за техните женитби, така и чрез промени в състава на имуществата — допълнителни условия, завещания и други средства, за да бъде сведен до нищо вашият законен дял в наследството, в случай че някой ден вие се обърнете към правосъдието, за да си търсите правата. Ако загубите родителите си, не ще намерите почти нищо. Отказвате да отидете в манастира, но може би един ден ще съжалявате, че не сте там.

— Това не е възможно, господине, аз нищо не искам.

— Вие не знаете какво значи тегло, работа, нищета.

— Зная поне цената на свободата и тежестта на едно звание, към което нямам никакво влечение.

— Казах ви всичко, което имах да ви казвам; сега вие сама, госпожице, ще трябва да разсъдите…

След това той стана.

— Господине, още един въпрос.

— Колкото обичате.

— Моите сестри знаят ли това, което ми съобщихте?

— Не, госпожице.

— Но тогава как са се решили да лишат сестра си от всичко? Защото те мислят, че съм тяхна сестра.

— О, госпожице, интересът, интересът! Как иначе биха намерили такива добри партии. Всеки на този свят мисли за себе си и не ви съветвам да разчитате на тях, ако ви се случи да загубите родителите си; бъдете сигурна, че те ще ви оспорват и последната стотинка, и най-малкото, което бихте могли да разделите с тях; те имат много деца. Този предлог ще бъде достатъчно почтен, за да ви докарат до просешка тояга, а освен това те вече не могат нищо, мъжете им вършат всичко. Ако у тях се появи някакво съчувствие, дребните помощи, които биха ви оказали без знанието на своите съпрузи, биха се превърнали в източник на домашни разпри. Аз непрекъснато виждам такива неща или във връзка с изоставени деца, или дори със законни деца, които получават помощ за сметка на домашния мир. А освен това, госпожице, хлябът, който получаваш по такъв начин, е много горчив. Ако ми вярвате, вие ще се сдобрите със своите родители — ще сторите онова, което майка ви очевидно очаква от вас: ще приемете монашеското звание. На вас ще ви осигурят една малка издръжка, благодарение на която животът ви ще бъде ако не щастлив, то поне поносим. Впрочем няма да скрия от вас, че явният отказ на вашата майка да се грижи за вас, упоритостта, с която иска да ви направи монахиня, и други някои обстоятелства, за които не се сещам вече, но които навремето узнах, са произвели върху вашия баща абсолютно същия ефект, както и върху вас; вашият произход за него бе подозрителен, а сега вече не е; и без да знае подробности, той е сигурен, че вие сте негово дете само по силата на закона, който признава съпруга за баща на децата. Хайде, госпожице, вие сте добра и умна; помислете върху всичко, което току-що научихте.