Дьони Дидро - Монахинята

— Мари, какво ви е?

— Нищо — отговорих аз.

— Нима сте толкова глупава, че да ви трогне съдбата на една лоша монахиня, без морал и без религия, която се влюбва набързо в някакъв отвратителен монах и избягва с него от манастира си? Трябва наистина да сте много състрадателна. Какво се е искало от нея — да яде, да пие, да моли бога и да спи. Добре й е било. Защо не си е стояла там? Ако беше ходила само два-три пъти до реката в такова време като сега да плави дрехи, щеше на бърза ръка да се сдобри с манастира.

Отговорих, че всеки сам знае мъката си. По-добре да бях замълчала, защото тя добави:

— Хайде, хайде! Това е една мръсница, която бог ще накаже…

При тези думи аз наведох глава над масата си и останах така, докато господарката не ме сепна:

— Но, Мари, за какво мислите? Докато вие дремете, работата стои…

Не съм създадена да живея в манастир и това личи по походката ми, но като монахиня свикнах с някои неща, които върша машинално. Чуя ли например камбана, аз или се кръстя, или коленича. Почука ли някой на вратата, аз казвам „Ave!“ Запитат ли ме нещо, моят отговор винаги завършва с „да“ или „не“ плюс „скъпа майко“ или „сестро“. Ако неочаквано се появи чужд човек, аз кръстосвам ръце на гърдите си и вместо да направя реверанс, навеждам глава. Другите работнички в такива случаи започват да се смеят, защото мислят, че имитирам монахините, но тяхната заблуда не може да продължи много. Моята разсеяност ще ме издаде и аз ще бъда загубена.

Господине, побързайте да ми помогнете. Вие навярно ще ми кажете: „Научете ме какво мога да направя за вас.“ Ето какво: моите амбиции не са големи. Необходимо ми е едно място на камериерка, на надзирателка или дори на обикновена прислужница, стига да живея на село, в някой затънтен край, където никой няма да ме познава, при някои порядъчни хора, у които не идват много гости. Заплащането няма значение. Искам сигурност, спокойствие, хляб и вода. Бъдете уверен, че от моите услуги ще останат доволни. В дома на баща си аз се научих на труд, а в манастира — на подчинение. Млада съм, имам много благ характер. Когато краката ми оздравеят, ще имам повече сили, отколкото е необходимо, за да се справям със задълженията си. Зная да шия, да плета, да бродирам, да пера. Преди да отида в манастира, аз сама кърпех дантелите си и скоро ще си възстановя формата. Сръчна съм, никоя работа не ме отблъсква. Имам приятен глас, учила съм музика и свиря на клавесин достатъчно добре, за да забавлявам някоя майка, на която това би било приятно, или дори да давам уроци по музика на децата й. Но ме е страх, че тези белези на едно по-изтънчено възпитание биха ме издали. Ако трябва да се науча да правя фризури, аз имам вкус, ще си взема учител и бързо ще придобия и това малко умение. Господине, едно сносно място, ако е възможно, или каквото и да е място — само това ми трябва, друго нищо не желая. Можете да гарантирате за моята нравственост. Независимо от външните белези аз съм нравствена, дори благочестива. О, господине, всичките, ми тегла щяха да са свършили и вече нямаше да имам причини да се страхувам от хората, ако бог не бе ме спрял. Колко пъти ходих при оня дълбок кладенец в градината на нашия манастир! Ако не се хвърлих в него, то е, защото ми бяха предоставили пълната свобода да го сторя. Не зная каква съдба ме очаква, но ако трябва един ден отново да вляза в манастир, който и да е той, не отговарям за нищо — навсякъде има кладенци. Господине, смилете се над мен и не си създавайте сам повод за продължителни угризения.

П.П. Изнемогвам от умора, обзета съм от ужас, покоят бяга от мен. Препрочетох, сега вече с отпочинала глава, тези писани набързо спомени. Установих, че съвсем непреднамерено на всеки ред показвам себе си толкова нещастна, колкото бях в действителност, но и много по-мила, отколкото съм всъщност. Дали защото смятаме мъжете по-чувствителни към нашите чарове, отколкото към нашите нещастия, и си мислим, че е по-лесно да ги съблазним, отколкото да ги трогнем? Много малко ги познавам и не съм изучавала достатъчно себе си, за да го зная. Ако обаче маркизът, за когото казват, че бил извънредно деликатен и тактичен човек, все пак реши, че аз апелирам към неговия порок, а не към неговата добродетелност, какво би си казал за мен? Тази мисъл ме безпокои. Истината е, че той не ще бъде прав да ме вини за един инстинкт, присъщ на целия женски пол. Аз съм жена, може би малко кокетна, знам ли? Но това е естествено и аз не го правя нарочно.