Дьони Дидро - Монахинята

Той повдигна очи към небето и се провикна:

— Господи, покровителствайте и занапред това дете… Повтаряйте с мен: „Satana, vade retro, apage, Satana!“ 9 9 Махни се, сатана, назад, сатана! (Лат.) — Б.пр. . Ако тази нещастница ви попита, кажете й всичко, повторете й моите думи. Кажете й, че щеше да бъде по-добре да не беше се раждала или сама да се бе хвърлила в ада чрез насилствена смърт.

— Но, отче — възразих аз, — вие сам я изслушахте преди малко.

Той нищо не отговори, само въздъхна дълбоко, облегна ръце на една от стените на изповеднята и подпря глава върху тях като човек, пронизан от силна болка. Остана така известно време. Не знаех какво да мисля, коленете ми трепереха, бях така смутена, така объркана, че не може да се изрази с думи. Приличах на пътник, който крачи в мрака сред невидими за него пропасти, а от всички страни подземни гласове крещят срещу него: „Свършено е с тебе!“ След това отец Льомоан ме погледна спокойно, но с умиление и ме попита:

— Здрава ли сте?

— Да, отче.

— Ще ви бъде ли прекалено тежко, ако прекарате една безсънна нощ?

— Не, отче.

— Тогава тази нощ няма да си лягате. Веднага след вечеря ще идете в черквата, ще коленичите пред олтара и ще прекарате нощта в молитви. Вие не знаете на каква опасност сте били изложена, ще благодарите на бога, че ви е опазил, и утре ще пристъпите до светия олтар за причастие заедно с всички други монахини. Единственото изкупление, което ви налагам, е да страните от своята игуменка и да отблъсквате нейните отровни ласки. Вървете си; аз ще присъединя своите молитви към вашите. Колко тревоги ще ми причините! Аз чувствувам какви последици ще има съветът, който ви давам, но съм длъжен да го сторя заради вас и заради себе си. Бог е господар и ние имаме само един закон.

Аз много смътно си спомням, господине, всичко, което той ми каза. Когато сравнявам думите му, такива, каквито ви ги предавам сега, със страшното впечатление, което ми направиха тогава, струва ми се, че няма място за съпоставка. То е, защото аз предавам несвързани, накъсани изрази, липсват много неща, които не съм запомнила, защото нямах ясна представа за тях и не придавах, а и сега не придавам никакво значение на нещата, срещу които той най-много негодуваше. Например какво толкова странно намираше той в сцената с клавесина? Нима няма хора, на които музиката да въздействува много силно? На самата мен са ми казвали, че има мелодии, извивки, които променяли изцяло собствената ми физиономия. В такива моменти аз сякаш не съм на себе си, не знам какво става с мен. Но не мисля, че това е грях. Защо да не кажем същото и за моята игуменка, която въпреки всичките си лудости и неравния си характер беше положително една от най-чувствителните жени на света? Тя не можеше да слуша един по-трогателен разказ, без да се облее в сълзи. Когато й разказвах своята история, тя изпадна в такова състояние, достойно за съжаление. Защо той не наричаше престъпление и нейното съчувствие? А нощната сцена, чийто изход той очакваше със смъртен страх? Този човек положително е прекалено строг.

Както и да е, аз изпълних много точно нарежданията, чийто непосредствен резултат той очевидно бе предвидил. Щом излязох от изповеднята, аз паднах ничком пред олтара. Ужас сковаваше мозъка ми. Останах там до вечеря. Разтревожена за мен, игуменката бе изпратила да ме търсят. Бяха й отговорили, че се моля. Тя се показа няколко пъти на вратата на черквата, но аз се престорих, че не я забелязвам. Удариха камбаната за вечеря, аз отидох в трапезарията, вечерях набързо и щом свърших, веднага се върнах в черквата. Не се явих на вечерните свободни занимания. Когато дойде време всички да се оттеглят в килиите си, аз не се качих горе. Игуменката знаеше какво бе станало с мен. Беше вече доста късно през нощта, манастирът бе потънал в тишина, когато тя слезе при мен. Във въображението ми се изписа образът й такъв, какъвто ми го бе посочил изповедникът. Разтреперах се цялата, не смеех да я погледна, струваше ми се, че ще я видя с отвратително, обхванато от пламъци лице, и повтарях дълбоко в себе си: „Satana, vade retro, apage, Satana! Господи, спаси ме, прогони този демон от мене.“

Тя коленичи и след като се помоли известно време, ми каза:

— Сестра Сюзан, какво правите тук?

— Сама виждате, госпожо.

— Знаете ли колко е часът?

— Да, госпожо.

— Защо не се прибрахте в килията си в определения час?

— Подготвям се за чествуването на утрешния голям ден.

— Значи, имате намерение да прекарате тук нощта?