Дьони Дидро - Монахинята

— Какво има? — попита ме тя. — Говорете. Какво искате? Нима някога съм ви отказвала нещо?

— Сестра Терез.

— Разбирам. Аз съм много недоволна от нея, но й прощавам, щом за нея ходатайствува сестра Сюзан. Идете й кажете, че може да влезе.

Изтичах. Бедната мъничка сестра чакаше на вратата. Казах й да влезе. Тя пристъпи, треперейки. Очите й гледаха към земята; държеше дълго парче муселин, прикрепено към някаква кройка, която изтърва при първата си стъпка. Аз я прибрах, хванах сестрата за ръка и я заведох при игуменката. Тя се хвърли на колене, грабна ръката й и я целуна, въздишайки с разплакани очи. След това взе и моята ръка, сложи я върху ръката на игуменката и ги целуна и двете. Игуменката й направи знак да стане и да се настани където иска. Тя се подчини. Поднесоха закуска, игуменката стана, но не седна с нас, а се заразхожда край масата: ту поставяше ръка върху главата на една, притегляше я леко назад и я целуваше по челото, ту повдигаше подбрадника на друга, поставяше ръка върху оголения врат и стоеше така облегната на креслото й. После минаваше към трета, погалваше я или й поднасяше ръката си за целувка. С края на устните си опитваше сервираните неща и ги раздаваше на една или на друга. След като се поразходи така известно време, тя спря срещу мен: гледаше ме много нежно и много ласкаво. В това време другите бяха навели очи, сякаш се бояха да не я смутят или разсеят, особено сестра Терез. Слез закуската аз седнах на клавесина и акомпанирах на две сестри, които пяха без школовка, но с вкус, много вярно и имаха хубави гласове. Аз също пях, като си акомпанирах. Игуменката беше седнала до самия клавесин, сякаш за нея бе върховно удоволствие да ме чува и вижда. Другите слушаха прави, без да правят нищо, или отново се бяха заели със своите ръкоделия. Тази вечер беше чудесна. Накрая всички монахини се оттеглиха. Тръгнах с другите, но игуменката ме спря.

— Колко е часът? — попита ме тя.

— Скоро ще бъде шест.

— Сега ще дойдат някои от моите помощнички. Аз размислих върху това, което ми разказахте за вашето излизане от манастира „Лоншан“. Споделих с тях мислите си, те ги одобриха. Ние искаме да ви направим едно предложение. Не е възможно да не успеем; ако успеем, това ще бъде едно добро дело за нашата обител, а и за вас ще бъде приятно…

В шест часа нейните помощнички, наричани „дискретните“, влязоха. Дискретността в манастирите е винаги много износена и много стара. Аз станах, те седнаха и игуменката ми каза:

— Сестра Сюзан, вие ми съобщихте, че сумата, която беше внесена тук за вас като зестра-дарение, дължите на добрината и усърдието на господин Манури.

— Да, скъпа майко.

— Значи, аз не се лъжа и сестрите в „Лоншан“ са задържали зестрата, която вие сте заплатили, когато сте влезли при тях?

— Да, скъпа майко.

— Те нищо ли не ви върнаха?

— Не, скъпа майко.

— Никаква издръжка ли не ви изпращат?

— Не, скъпа майко.

— Това не е справедливо. Аз говорих за това с моите помощнички и те също като мене мислят, че вие имате право да предявите срещу тях иск тази зестра-дарение да бъде възстановена в полза на нашия манастир или да ви се изплаща определена рента. Средствата, получени благодарение на интереса, проявен от господин Манури към вас, нямат нищо общо със сумите, които сестрите от „Лоншан“ ви дължат. Той не е внесъл новото дарение, за да използват те другите ви пари.

— Не вярвам. Но за да се уверим, че е така, най-лесно би било да му пишем.

— Разбира се, но в случай, че неговият отговор бъде такъв, какъвто смятаме, ето какво искаме да ви предложим. Ще заведем от ваше име дело срещу манастира „Лоншан“, нашият манастир ще поеме разноските, които няма да бъдат много големи, тъй като по всяка вероятност господин Манури не ще откаже да се заеме с тази работа. Ако спечелим, манастирът ще раздели с вас поравно основния капитал или рентата. Какво ще кажете за това, скъпа сестро? Вие не отговаряте, мислите за нещо.

— Мисля си, че сестрите от „Лоншан“ ми причиниха много злини и ще бъда отчаяна, ако си въобразят, че си отмъщавам.

— Не става дума за отмъщение, въпросът е да поискате обратно онова, което ви дължат.

— И още веднъж да ставам обект на зрелища!

— Това е най-малкото неудобство. За вас почти няма да става дума. Освен това нашият манастир е беден, а манастирът в Лоншан е богат. Вие ще бъдете наша благодетелка, поне докато сте жива. Ние нямаме нужда от това съображение, за да проявяваме интерес към вашето добро здраве и дълголетие, ние всички ви обичаме…