Дьони Дидро - Монахинята

Подадох й ръката си.

— Ето пипнете, вижте сама, аз треперя, зъзна, студена съм като мрамор…

И това беше вярно.

— О, скъпа майко, ще се разболеете. Но почакайте, аз ще се отдръпна до самия край на леглото и вие ще се настаните на затопленото място.

Извърнах се на една страна, в самия край, открих свивката и тя легна на моето място. О, колко й беше зле! Тръпки разтърсваха цялото й тяло. Искаше да ми говори, искаше да се приближи до мен, но не можеше да каже нито сричка, не можеше да се помръдне. Тя само повтаряше тихо:

— Сюзан, приятелко моя, елате малко по-близо…

Ти протегна ръце, аз се обърнах с гръб към нея. Тя ме прихвана внимателно, притегли ме към себе си, мушна дясната си ръка под мен, а лявата метна отгоре ми и каза:

— Замръзнала съм. Толкова ми е студено, че се боя да ви докосна от страх да не ви причиня болка.

— Скъпа майко, не се страхувайте.

Тя веднага сложи едната ръка върху гърдите ми, а другата около кръста ми, краката си беше поставила под моите и аз ги притисках, за да ги затопля, а скъпата майка ми казваше:

— О, скъпа приятелко, вижте колко бързо се затоплиха краката ми, защото нищо не ги отделя от вашите.

— Но какво пречи да се стоплите цялата по същия начин.

— Нищо, стига да искате.

Бях се обърнала към нея, тя беше разтворила нощницата си, аз щях да направя същото, когато изведнъж някой удари два пъти силно по вратата. Изплашени, ние моментално скочихме — аз от едната страна на леглото, игуменката — от другата. Ослушахме се и чухме, че някой се прибира на пръсти в съседната стая.

— О — казах й аз, — това е сестра Терез. Тя сигурно ви е видяла, като минавате през коридора и влизате при мен; сигурно ни е подслушвала и е чула нашия разговор. Какво ще каже?

Бях ни жива, ни умряла.

— Да, тя е — каза разгневена игуменката, — боя се, че е тя, но се надявам, че ще запомни за дълго своята дързост.

— О, скъпа майко, не й причинявайте никакво зло.

— Сбогом, Сюзан, лека нощ. Легнете си и спете добре. Освобождавам ви от сутрешната молитва. Отивам при онази глупачка. Дайте ми ръката си…

Протегнах й ръката си през леглото — тя повдигна дългия ръкав и въздишайки, я покри с целувки от върха на пръстите до самото рамо. Излезе си, като заяви, че безразсъдната сестра, която бе дръзнала да я смути, дълго ще си спомня за това. Веднага се примъкнах до другия край на леглото, който беше по-близо до вратата, и се ослушах. Тя влезе при сестра Терез. Изкуши ме желанието да стана, да ида при сестра Терез и да се намеся между нея и игуменката, ако случайно сцената стане много бурна, но бях така смутена и се чувствувах така неудобно, че предпочетох да остана в леглото си. Не можех обаче да заспя. Мислех, че целият манастир ще започне да ме одумва, че тази случка, която сама по себе си беше съвсем проста, ще бъде разказвана с най-неблагоприятни подробности, че тук ще стане по-лошо, отколкото в „Лоншан“, където ме обвиняваха не зная в какво, че нашата грешка ще стигне до по-висшите ни ръководители, игуменката ще бъде сменена и двете ще бъдем строго наказани. Слухът ми обаче беше нащрек; аз чаках с нетърпение нашата майка да излезе от килията на сестра Терез. Очевидно да се оправи тази работа, не бе много лесно, защото тя прекара там почти цялата нощ. Как я окайвах! Тя беше по нощница, гола, смразена от студ и от гняв.

На заранта много ми се щеше да използувам разрешението на игуменката и да остана в леглото си, но се сетих, че не бива да постъпвам така. Облякох се бързо и бях първа в черквата, където игуменката и сестра Терез не се появиха въобще. Това много ме зарадва: първо, защото щеше да ми бъде трудно да изтърпя присъствието на тази сестра, без да се смутя, второ, защото беше явно, че щом са й разрешили да отсъства от черковната служба, тя е получила прошка, така че аз нямаше за какво да се тревожа. Бях отгатнала правилно: щом завърши службата, игуменката ме повика. Отидох да я видя. Тя беше още в леглото си, изглеждаше съкрушена.

— Много страдах и никак не спах — каза тя. — Сестра Терез е луда. Ако това й се случи още веднъж, ще наредя да я затворят.

— О, скъпа майко, не я затваряйте никога.

— Всичко ще зависи от нейното поведение. Тя ми обеща, че ще бъде по-добра, и аз разчитам на нейната дума. А вие, скъпа Сюзан, как се чувствувате?

— Добре, скъпа майко.

— Починахте ли си малко?

— Много малко.

— Казаха ми, че сте били на черква. Защо не останахте в леглото си?

— Бих се чувствувала зле там, а освен това помислих, че ще бъде по-добре…