Дьони Дидро - Монахинята

И всички нейни помощнички повториха едновременно:

— А нима някой би могъл да не я обича? Тя е съвършена.

— Аз всеки момент мога да напусна този свят. Друга игуменка може би няма да изпитва, о, положително няма да изпитва към вас същите чувства като мене. Могат да ви се случат леки неразположения, да имате някакви дребни нужди; много приятно е да притежаваш малко пари, с които да облекчиш себе си и да услужиш на другите.

— Скъпи майки, тези съображения не са за пренебрегване, след като вие имате добрината да мислите за тях. Има други, които ме засягат още повече, но аз съм готова да погазя заради вас своята неприязън. Единствената милост, която искам, скъпа майко, е да не предприемате нищо, преди да разговаряте с господин Манури в мое присъствие.

— Това е съвсем естествено. Искате ли да му пишете лично?

— Скъпа майко, както вие пожелаете.

— Пишете му. И за да не се връщаме два пъти към този въпрос, защото аз не обичам тези неща, те ме отегчават до смърт, пишете му веднага.

Дадоха ми перо, мастило и хартия и аз веднага помолих г-н Манури да бъде така добър и да пристигне в Арпажон веднага щом неговите задължения му позволят да го стори. Писах му, че отново имам нужда от неговата от помощ и от неговия съвет по един доста важен въпрос и т.н. Съветът прочете писмото, одобри го и то замина.

Г-н Манури дойде след няколко дни. Игуменката му обясни за какво става дума. Той без всякакво колебание се съгласи с нея. Нарекоха моите скрупули смешни, решено бе монахините от „Лоншан“ да бъдат уведомени още на следващия ден. Така и стана. И ето че въпреки моето желание името ми отново се появи в разни документи, решения, съдебни заседания, и то с подробности, предположения, лъжи и клевети, способни да ме направят противна на публиката и да настроят зле съдиите срещу мен. Но, господин маркизе, нима на адвокатите е разрешено да клеветят колкото си искат, нима няма никакво правосъдие за тях? Ако можех да предвидя всички огорчения, които цялата тази работа ми навлече, уверявам ви, че никога не бих се съгласила да се започне това дело. Постараха се да изпратят на няколко монахини от нашия манастир публикуваните против мен текстове. Те по всяко време идваха при мен да ми искат подробности за отвратителни събития, в които нямаше и сянка от истина. Колкото по-настойчиво твърдях, че не зная, толкова по-виновна ме смятаха. Понеже нищо не обяснявах, нищо не признавах, всичко отричах, те мислеха, че всичко е вярно. Подхилваха се, подхвърляха ми двусмислени и много обидни думи, вдигаха рамене и не вярваха в моята невинност. Плачех, бях отчаяна.

Но една мъка никога не идва сама. Дойде време за изповед. Аз вече бях признала за своя грешка първите ласки на игуменката. Моят изповедник изрично ми бе забранил да ги допускам. Но как да откажеш неща, толкова приятни на една жена, от която зависиш изцяло, след като сам не виждаш в тях нищо лошо?

Тъй като този изповедник ще играе голяма роля в остатъка от моите спомени, мисля, че ще бъде добре да го познавате.

Той е от ордена на корделиерите, нарича се отец Льомоан и няма повече от четиридесет и пет години. Такава хубава физиономия рядко се среща: спокойна, приветлива, открита, усмихната, приятна, когато не мисли за своето положение. Но щом се сети, челото му се набръчква, веждите се свъсват, очите гледат надолу и цялото му държание става строго и сурово. Не познавам два по-различни човека от отец Льомоан пред олтара и отец Льомоан сам в приемната или в нечия компания. Впрочем всички духовни лица са такива и самата аз неведнъж съм се хващала, когато трябва да ида в приемната, как изведнъж спирам, оправям булото си, подбрадника, придавам съответно изражение на лицето, очите, устните, нагласям ръцете си, цялото си държание, стойката, походката, заимствувам чуждо поведение и скромност, които продължават повече или по-малко в зависимост от това с какви хора трябва да говоря. Отец Льомоан е висок, снажен, весел, много приятен, когато не се контролира; той говори великолепно. В своя манастир се слави като голям теолог, а в обществото като голям проповедник. Той е чудесен събеседник, много учен мъж, с безкрайни познания извън духовната сфера. Гласът му е великолепен, знае музика, история, чужди езици, защитил е докторат в Сорбоната. Макар и млад, той вече е минал през всички висши звания на своя орден. Мисля, че не е способен на интриги и не е амбициозен; неговите събратя го обичат. Той сам бе поискал и му бяха разрешили да стане игумен на манастира в Етамп, преценявайки, че мястото е тихо и ще може спокойно да се отдаде на някои започнати от преди проучвания. Изборът на изповедник е много важно нещо за един женски манастир; духовният ръководител трябва да бъде човек виден и авторитетен. Нашите направиха всичко, за да издействуват отец Льомоан, и успяха — поне за по-важните случаи.