Дьони Дидро - Монахинята

Пращаха колата на манастира да го вземе в навечерието на големите празници и той идваше. Човек трябваше да види отнякъде какво раздвижване предизвикваше сред цялата общност очакването на отец Льомоан, как всички бяха весели, затваряха се в килиите, подготвяха своята изповед. Искаха да останат на разговор с него колкото се може по-дълго.

Беше навечерието на Петдесетница, очаквахме го. Аз бях неспокойна. Игуменката забеляза това и заговори с мен по този въпрос. Не скрих от нея причината за моята загриженост. Стори ми се, че тя е още по-разтревожена, макар че направи всичко, за да го прикрие. Тя нарече отец Льомоан смешен човек, подигра се с моите скрупули, попита ме дали отец Льомоан знае за невинния характер на нейните и на моите чувства повече от собствената ни съвест и дали аз се упреквам в нещо. Отговорих, че не.

— Добре тогава — каза ми тя, — аз съм ваша игуменка и вие ми дължите послушание: заповядвам ви да не му говорите за тези глупости. Няма смисъл да ходите на изповед, ако ще го занимавате с дреболии.

Отец Льомоан обаче пристигна и аз се готвех за своята изповед, но други по-припрени ме бяха изпреварили. Наближаваше моят ред, когато игуменката дойде, повика ме и ми каза:

— Сестра Сюзан, аз размислих върху това, което ми казахте. Върнете се в килията си, не искам днес да се изповядвате.

— Но защо, скъпа майко? Утре е голям празник, ден на всеобщо причастие. Какво ще помислят за мен, ако аз единствена не се доближа до светия олтар?

— Няма значение, да казват каквото си искат. Вие няма да идете на изповед.

— Скъпа майко, ако е вярно, че ме обичате, не ме измъчвайте по този начин, моля ви, направете ми тази милост.

— Не, не, това не е възможно, вие ще ми създадете някакви неприятности с този човек, а аз не искам това.

— Не, скъпа майко, няма да ви създам неприятности!

— Тогава обещайте ми… Не, излишно е. Утре ще дойдете в моята стая и ще се изповядате пред мен. Не сте сторили никакъв грях, който да не мога аз да ви опростя, и ще се причестите с другите. Хайде.

И така, аз се оттеглих, стоях в килията си тъжна, неспокойна, замислена и не знаех какво да правя — дали да отида при отец Льомоан въпреки игуменката, или да се задоволя с нейното утрешно опрощение, дали да отида на причастие с останалите монахини, или да се откажа от причастието, каквото и да си кажат другите. В този момент влезе игуменката. Тя се бе изповядала и отец Льомоан я беше попитал защо не ме вижда, дали не съм болна. Не зная какво му беше отговорила, но той ме чакаше в изповедалнята.

— Така че идете там — каза ми тя, — щом това е необходимо, но обещайте ми, че ще мълчите.

Аз се колебаех, тя настояваше.

— Лудо момиче, какво лошо има в това да премълчиш една постъпка, която не е била лоша?

— А какво лошо има, ако я кажеш?

— Нищо, но е свързано с известни неудобства. Кой знае какво значение може да й придаде този човек. Така че обещайте ми.

Аз продължавах да се колебая, но накрая обещах да не казвам нищо, ако той не задава въпроси, и отидох на изповед.

Изповядах се, млъкнах, но изповедникът започна да ме разпитва и аз не скрих нищо. Той ми зададе хиляди странни въпроси, които не разбирам и сега, като си ги спомням. Към мен той се отнесе снизходително, но за игуменката говори с изрази, които ме накараха да изтръпна. Той я нарече недостойна, лекомислена, лоша монахиня, порочна жена, развратна душа и ме задължи, под страх, че ще извърша смъртен грях, никога да не оставам насаме с нея и да не търся никакви ласки от нейна страна.

— Но, отче — казах аз, — тя е моя игуменка, тя може да влиза при мен и да ме вика при себе си, когато поиска.

— Зная, зная и искрено съжалявам. Скъпо дете, благословен да бъде бог, който ви е опазил до този момент. Не смея да ви обяснявам нещата по-ясно, защото се боя да не стана съучастник на вашата недостойна игуменка и да попаря с отровния дъх, който въпреки волята ми би излязъл от моите устни, едно деликатно цвете, запазено свежо и неопетнено до вашата възраст само благодарение на особеното благоволение на провидението. Заповядвам ви да избягвате вашата игуменка, да отблъсквате всички нейни ласки, никога да не влизате сама при нея, да затваряте вратата си за нея особено през нощта, да ставате от леглото си, ако тя влезе при вас въпреки волята ви, да излизате в коридора, да викате, ако трябва, да слизате по нощница до подножието на олтара, да изпълните цялата обител с виковете си и да направите всичко, което любовта към бога, страхът от престъплението и светостта на монашеския сан и вашето спасение биха ви подсказали, ако сатаната лично се явеше пред вас и започнеше да ви преследва. Да, дете мое, сатаната, принуден съм да ви покажа вашата игуменка в неговия образ. Тя е затънала в бездната на престъплението, стреми се да въвлече там и вас и вие може би щяхте вече да бъдете там с нея, ако вашата невинност не беше я накарала да се стъписа ужасена и да спре.