Дьони Дидро - Монахинята

След това се обърна към мен и ми каза:

— Това е високата черноока сестра, която стои в черквата срещу мен. (Аз малко общувах с другите, бях пристигнала съвсем отскоро, бях нова и още не знаех имената на всичките си другарки.) — Игуменката прибави: — Обичах я, когато сестра Терез постъпи тук, и започнах да глезя нея. Сестра Агат преживя същите тревоги и извърши същите глупости. Предупредих я, но тя не се поправи и бях принудена да прибягна до строги мерки, които продължиха твърде дълго и противоречат на моя характер. Защото всички сестри ще ви кажат, че съм добра и сърцето ме боли, когато наказвам. — След това тя се обърна към сестра Терез и прибави: — Дете мое, не искам да бъда смущавана, вече ви го казах. Вие ме познавате, не ме карайте да върша неща, чужди на характера ми… — След което опря ръка върху рамото ми и каза: — Елате, сестра Сюзан, придружете ме до стаята ми.

Ние излязохме. Сестра Терез поиска да ни последва, но игуменката извърна небрежно глава над рамото ми и каза деспотично:

— Приберете се в килията си и няма да излизате оттам, докато не ви разреша.

Сестрата се подчини, затвори силно вратата и изрече някои неща, които накараха игуменката да изтръпне. Не разбрах обаче защо — думите й нямаха смисъл. Видях, че е разгневена и й казах:

— Скъпа майко, ако вие изпитвате някакво добро чувство към мен, простете на сестра Терез; тя напълно е загубила разума си и не знае какво приказва, не знае какво върши.

— Да й простя! С удоволствие, но какво ще ми дадете?

— О, скъпа майко, толкова бих се радвала, ако имах нещо, което да ви хареса и да ви успокои.

Тя наведе очи, изчерви се и въздъхна. Наистина като влюбена. След като ми каза това, тя се отпусна, натежа цялата върху мен, сякаш губеше сили.

— Дайте ми челото си да го целуна!

Аз се наведох, тя ме целуна по челото. Оттогава, щом някоя монахиня сбъркаше нещо, аз ходатайствувах пред нея и бях сигурна, че ще измоля милост за виновницата, като изпълня някои нейни невинни желания: целувка по челото или по врата, или по очите, или по бузите, или по устата, или по ръцете, или по деколтето, или над лакътя, но най-често по устата. Тя казваше, че дъхът ми е чист, зъбите бели, устните свежи и алени. Аз наистина щях да бъда много красива, ако заслужавах и част от нейните похвали. Станеше ли дума за моето чело, тя казваше, че било гладко, очарователно по форма; очите ми бяха блестящи; бузите — румени и нежни; ръцете — малки и пухкави; бюстът ми твърд като камък и с обаятелна форма; ръцете ми — закръглени, сякаш правени на струг; шията — изваяна, като у никоя друга сестра, с изтънчена и рядка красота. Не помня вече всичко, което ми казваше! В нейните похвали имаше и нещо вярно. Аз много приспадах, но не всичко. Понякога, като ме наблюдаваше от главата до петите с удоволствие, което не бях виждала у никоя друга жена, тя ми казваше;

— Не, велико щастие е, че бог я е призовал в манастирската обител: с това лице и тази фигура сред миряните тя би обрекла на вечни мъки не един мъж, а заедно с тях и себе си. Всичко, което бог прави, е добро.

Ние вървяхме към нейната килия. Аз имах намерение да я оставя, но тя ме хвана за ръката и ми каза:

— Много е късно, за да започвате сега разказа си за „Сент-Мари“ и за „Лоншан“, но влезте, ще ми дадете един малък урок по клавесин.

Последвах я. Само за миг тя отвори клавесина, приготви някакви ноти, приближи стол — беше много пъргава. Аз седнах. Тя помисли, че може да ми е студено, отвърза една от възглавниците, които стояха на столовете, взе краката ми и ги постави върху нея. След това застана зад стола ми и се облегна на облегалката. Най-напред взех няколко акорда, след това изсвирих няколко пиеси от Купрен, Рамо, Скарлати. В това време тя бе повдигнала единия край на нагръдника ми, поставила бе ръката си върху моето голо рамо, а върхът на пръстите й докосваше гръдта ми. Тя въздишаше, изглеждаше потисната, дишаше неравномерно. Ръката, поставена върху моето рамо, отначало ме притискаше силно, после се отпусна съвсем, сякаш обезсилена и безжизнена, а главата й клюмна върху моята. Тази луда жена наистина беше невероятно чувствителна и имаше много жив усет към музиката. Никога не съм срещала човек, върху когото музиката да има такова странно въздействие.

Ние се забавлявахме така и просто, и приятно, когато внезапно вратата се отвори с трясък. Аз се стреснах, игуменката също. Беше пак чудатата сестра Терез; дрехите й бяха раздърпани, погледът мътен, тя много странно и внимателно оглеждаше ту мен, ту игуменката, устните й трепереха, не можеше да приказва. Постепенно дойде на себе си и се хвърли в краката на игуменката; присъединих своята молба към нейната и отново измолих да й простят, но игуменката й заяви най-категорично, че прощава за последен път поне грешките от този род, и ние излязохме двете заедно.