Дьони Дидро - Монахинята

— Истината е, сестра Терез, че си доста досадна със своите тревоги. Казах ти вече, това не ми харесва; то ме притеснява. Не искам да ме притесняват.

— Зная, но не съм господарка на чувствата си; и да искам, не мога…

Аз се оттеглих и оставих младата сестра с игуменката. Без да искам, наблюдавах сестра Терез в черквата. Тя беше все така съкрушена и тъжна. Очите ни се срещнаха няколко пъти и ми се стори, че тя едва издържаше моя поглед. Що се отнася до игуменката, тя дремеше на своята пейка.

Службата свърши на бърза ръка. Стори ми се, че клиросът не е най-приятното място в тази обител.

Всички бързаха да излязат с цвъртенето на ято птици, излитащи от клетка. Тичешком, със смях и глъч, сестрите се пръснаха да си гостуват по стаите. Игуменката се затвори в килията си, а сестра Терез застана пред своята и дебнеше да разбере какво ще стане с мен. Аз се прибрах, а вратата на сестра Терез се затвори едва след известно време, и то тихичко. Тогава ми мина през ума, че тази девойка ме ревнува и се страхува да не й отнема мястото, което е заемала в сърцето и между най-близките на игуменката. Наблюдавах я няколко дни подред и когато реших, че подозрението ми е достатъчно основателно — за това говореха нейните дребни избухвания, детински тревоги, упоритостта, с която ме следеше по петите, наблюдаваше ме и винаги се изпречваше между игуменката и мен, прекъсваше нашите разговори, подценяваше моите качества, подчертаваше моите недостатъци, както и нейната бледност, болезнен вид, сълзите й, смущенията в здравето и дори в ума й, — отидох сама при нея и попитах:

— Скъпа приятелко, какво ви е?

Тя не ми отговори: посещението ми я изненада и смути. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи.

— Вие не сте много справедлива към мен: кажете ми истината: вие се страхувате, че аз ще злоупотребя с доброто разположение на нашата майка игуменка и ще ви изместя в нейното сърце. Успокойте се, това не ми е по характер. Ако някога бъда достатъчно щастлива, за да получа някакво влияние върху нея…

— Вие ще имате всичко каквото поискате, тя ви обича. Тя прави днес за вас точно това, което правеше за мен в началото.

— Е, добре! Бъдете сигурна, че аз ще използувам нейното доверие само за да я накарам да ви обича повече.

— Но нима това ще зависи от вас?

— А защо да не зависи от мен?

Вместо да отговори, тя се хвърли на врата ми и каза, въздишайки:

— Зная, че вината не е ваша, постоянно си го повтарям, но обещайте ми…

— Какво искате да ви обещая?

— Че…

— Доизкажете се. Ще направя всичко, което зависи от мен.

Тя се поколеба, закри очите си с ръце и каза тихо, толкова тихо, че едва я чух:

— Че ще я виждате колкото можете по-рядко.

Това искане ми се стори толкова странно, че не можах да се въздържа и попитах:

— А вас какво ви интересува дали виждам често или рядко нашата игуменка? Аз например нямам нищо против да я виждате непрекъснато. Но и вие не бива да се сърдите, ако върша същото. Не е ли достатъчно моето обещание да не навредя нито на вас, нито на когото и да било?

Тя се отдръпна от мен, хвърли се върху леглото, като произнесе с болка следните думи:

— Аз съм загубена!

— Загубена! И защо? Сигурно мислите, че аз съм най-лошото същество на света?

Бяхме стигнали дотук, когато игуменката влезе. Тя ме потърсила в моята килия, не ме намерила там и напразно обиколила почти целия манастир; не й минало през ум, че съм при сестра Терез. Когато онези, които тя пратила да ме търсят, й казали къде съм, тя дотичала веднага. Лицето и погледът й бяха малко смутени, но тя толкова рядко биваше съсредоточена! Седнала върху леглото си, сестра Терез мълчеше. Аз стоях права. Казах й:

— Скъпа майко, моля ви да ми простите, задето дойдох тук без ваше разрешение.

— Вярно е, че щеше да бъде по-добре, ако бяхте поискали от мен разрешение.

— Но аз съжалих скъпата сестра Терез — видях, че й е мъчно.

— И защо?

— Да ви кажа ли? А защо да не ви кажа? Тя проявява деликатност, която й прави чест и доказва нейната силна привързаност към вас. Добротата, която проявихте към мен, е разтревожила нейната обич. Тя се е изплашила да не получа във вашето сърце предпочитание пред нея. Чувството на ревност — ревност много почтена и естествена, която, скъпа майко, трябва да ви ласкае — беше станало, струва ми се, непоносимо за моята сестра и аз дойдох да я успокоя.

След като ме изслуша, игуменката доби строг и властен вид.

— Сестра Терез — каза тя, — аз ви обичах и продължавам да ви обичам, нямам оплаквания от вас и вие няма да имате оплаквания от мен, но не ще позволя подобни претенции за изключително място в моите чувства. Очистете душата си от тях, ако наистина се страхувате, че ще изгасите останалата в мен привързаност към вас и ако си спомняте участта на сестра Агат…