Дьони Дидро - Монахинята

Няколко дни преди това през нощта чух как някой влиза тихичко в моята стая. Не казах нищо, изчаках да ме заговорят. Някой ме повика с тих треперещ глас:

— Сестра Сюзан, спите ли?

— Не, не спя, кой е?

— Аз съм.

— Коя сте вие?

— Вашата приятелка, която умира от страх и се излага на опасността да се погуби, за да ви даде един може би излишен съвет. Слушайте, утре или вдругиден ще дойде на посещение главният викарий. Вие ще бъдете обвинена, подгответе своята защита. Сбогом, бъдете храбра и нека бог ви помага.

При тези думи тя се отдалечи, лека като сянка.

Както виждате, навсякъде, дори в манастирите, има милостиви души, които нищо не може да направи коравосърдечни.

А между това моят процес се следеше разпалено. Голям брой хора от всички съсловия, от двата пола, които аз не познавах, се интересуваха от моята съдба и ходатайстваха за мен. Вие бяхте един от тях и може би познавате по-добре историята на този процес, защото към края аз вече не можех да разговарям с г-н Манури. Казали му, че съм болна. Той се усъмнил, страхувал се да не са ме хвърлили отново в подземната килия. Отнесъл се до епископството, където не благоволили да го изслушат. Там били предупредени, че съм луда или може би нещо по-лошо. Той се обърнал към съдиите, настоял да се изпълни връчената на игуменката заповед, по силата на която жива или мъртва аз трябваше да се явя, когато поискат това от нея. Светските съдии се отнесли до черковните. Последните усетили какви последици може да има този инцидент, ако нещата не бъдат предотвратени. Очевидно именно това бе ускорило посещението на главния викарий, защото тези господа, отегчени от вечните главоболия, които им създават манастирите, обикновено не бързат да се намесват: те знаят от опит, че от всичко това винаги страда техният авторитет.

Аз се възползувах от предупреждението на моята приятелка, за да призова божията помощ, да укрепя душата си и да подготвя своята защита. Молех от небето само милостта да бъда разпитана и изслушана безпристрастно. Получих я, но ще видите на каква цена.

В мой интерес беше да се явя пред своя съдия невинна и благоразумна, но за игуменката бе не по-малко важно той да ме види зла, обладана от дявола, виновна и луда. Затова, докато аз се молех все по-горещо и с вяра, към мен се отнасяха все по-лошо. Даваха ми да ям само толкова, колкото да не умра от глад, изтощиха ме до краен предел с физически наказания за изкупление на греховете; ужасите, които ме заобикаляха, непрекъснато растяха; нощем въобще не ме оставяха да спя; те пуснаха в ход всичко, което може да сломи здравето и да смути духа, всичко вършеха с такава изтънчена жестокост, каквато вие не можете да си представите. Впрочем съдете за това по следното:

Един ден, като излизах от килията си, за да отида на черква или някъде другаде, видях на пода в коридора една маша. Наведох се, за да я прибера и да я поставя на такова място, че онази, която я е загубила, да я намери лесно. Беше светло и аз не разбрах, че тя е нажежена до бяло; хванах я, но когато я изпуснах, по нея остана кожата от цялата ми изгорена длан. Нощем слагаха препятствия там, откъдето трябваше да мина, било в краката ми, било на височината на главата ми. Сто пъти се наранявах, не зная как не се убих. Аз нямах осветление и бях принудена да вървя разтреперана, с протегнати напред ръце. Под краката ми пръскаха начупени стъкла. Решена бях да разкажа всичко това и почти изцяло устоях на думата си. Заключваха вратата на клозетите и аз бях принудена да слизам няколко етажа и да тичам в дъното на градината, ако входната врата биваше отворена, а когато не беше… О, господине, принудително затворените жени са зли същества, когато са сигурни, че удовлетворяват омразата на своята игуменка и мислят, че служат на бога, като те довеждат до отчаяние! Време беше архидяконът да дойде; време беше моят процес да приключи.

Ето най-страшния момент в моя живот, защото, помислете си, господине, аз съвсем не знаех в каква светлина ме бяха обрисували пред този свещеник; не знаех, че той идва, защото беше любопитен да види една девойка, обладана от дявола или която се преструва на такава. В манастира решиха, че само много силната уплаха може да ме представи в такова състояние; и ето какво направиха, за да ме стреснат.

Рано сутринта в деня, когато той трябваше да дойде, игуменката влезе в моята килия, придружена от три сестри. Едната носеше съд със светена вода, другата разпятие, а третата въжета, игуменката ми каза със силен и заплашителен глас: