Дьони Дидро - Монахинята

Предвидила бях, разбира се, че ще срещна съпротива от различно естество: от страна на законите, от страна на манастира, от страна на моите разтревожени сестри и зетьове. Те бяха получили цялото имущество на семейството; веднъж на свобода, аз можех да предявя значителни претенции към тях. Писах на сестрите си, умолявах ги да не се противопоставят под никаква форма на моето излизане от манастира, апелирах към тяхната съвест, като им припомнях, че даденият от мен обет не бе направен свободно, предлагах им да се откажа официално от всякакво наследство и претенции върху имуществото на баща ми и на майка ми, не пропуснах нищо, за да ги убедя, че постъпката ми не е продиктувана нито от корист, нито от някаква страст. Аз не разчитах на техните чувства. Актът, който им предлагах, написан от мен като монахиня, беше невалиден и те съвсем не бяха сигурни, че когато бъда свободна, ще го потвърдя. И после, дали имаха сметка да приемат моите предложения? Как ще оставят сестра си без подслон и без имущество? Как ще ползуват нейния имот? Какво ще кажат хората? Ако тя дойде да им поиска хляб, нима ще й откажат? А ако й хрумне да се омъжи, кой знае какъв човек ще вземе за съпруг! Ами ако има деца? Те трябва с всички сили да се противопоставят на този неин опасен опит. Ето какво си казаха те и какво направиха.

Щом получи юридическия документ с моето искане, игуменката дотича в килията ми:

— Как, сестра Сюзан, вие искате да ни напуснете?

— Да, госпожо.

— И ще се отречете от дадения обет?

— Да, госпожо.

— Нима не го направихте свободно?

— Не, госпожо.

— А какво ви принуди да го сторите?

— Всичко.

— Господин баща ви?

— Баща ми.

— Госпожа майка ви?

— Тя самата.

— А защо не се отказахте пред олтара?

— Аз до такава степен не бях на себе си, че не помня дори да съм присъствувала на церемонията.

— Нима можете да говорите така!

— Казвам истината.

— Как! Вие не чухте свещеника да ви пита: „Сестра Сюзан Симонен, обричате ли се пред бога на послушание, целомъдрие и бедност?“

— Не си спомням.

— Не казахте ли „да“?

— Не си спомням.

— И вие си въобразявате, че хората ще ви повярват?

— Дали ще повярват, или не, фактът си остава факт.

— Скъпо дете, ако на подобни съображения се гледаше сериозно, помислете сама до какви злоупотреби би се стигнало! Вие сте извършили една необмислена постъпка; позволили сте да ви увлече желанието за мъст; на вас ви тежат наказанията, които ме принудихте да ви наложа; вие сте повярвали, че те са достатъчни, за да се отречете от своя обет; вие се лъжете, това не е възможно нито пред хората, нито пред бога. Помислете, че нарушението на клетвата е най-голямото от всички престъпления, че вие вече сте го извършили в сърцето си и сега се готвите да го консумирате докрай.

— Аз няма да бъда клетвонарушител, защото не съм се клела в нищо.

— Дори към вас да бе извършена известна несправедливост, нима тя не бе поправена?

— Не това ме накара да взема решението си.

— А какво?

— Липсата на призвание, липсата на свобода при даването на обета.

— Но щом не сте имали призвание, щом сте действували по принуда, защо не сте го казали навреме?

— И какво би ми помогнало това?

— Защо не проявихте същата твърдост като в манастира „Сент-Мари“?

— Нима твърдостта зависи от нас? Първия път бях твърда, втория път бях оглупяла.

— Защо не повикахте представител на закона? Защо не протестирахте? Вие имахте на разположение двадесет и четири часа, за да установите, че съжалявате за станалото.

— Нима аз знаех тези формалности? Пък и да ги знаех, нима бях в състояние да се възползувам от тях? А и да бях в състояние да ги използувам, нима можех да го сторя? Госпожо, нима самата вие не забелязахте, че аз не бях на себе си? Ако ви повикам за свидетел, бихте ли се заклели, че аз съм била тогава с целия си разум?

— Ще се закълна.

— В такъв случай, госпожо, клетвопрестъпник ще бъда не аз, а вие.

— Дете мое, вие ще вдигнете излишен шум. Елате на себе си, заклевам ви във ваш собствен интерес, в интерес на манастира. Такива неща не минават без скандални разисквания.

— Вината няма да е моя.

— Светските хора са лоши, ще започнат най-неприятни предположения за вас, за вашия ум, сърце, поведение. Ще помислят…

— Каквото си искат.

— Но говорете с мен открито. Ако сте недоволна от нещо, кажете, и колкото и да е тайно, лек винаги има.

— Аз бях, съм и ще бъда цял живот недоволна от монашеското звание.