Дьони Дидро - Монахинята

Тя скоро удържа на думата си и ме информира по начина, който бяхме възприели. Започна Страстната седмица. Много хора идваха на нашите служби. Аз пеех достатъчно хубаво, за да предизвикам онези бурни и срамни ръкопляскания, с които награждават вашите артисти в театралните салони, но които никога не би трябвало да чуваме в храмовете господни, особено през тържествените траурни дни, когато се чествува паметта на сина божи, прикован на кръста, за да изкупи греховете на човешкия род. Моите млади ученички бяха добре подготвени; някои от тях имаха хубави гласове; почти всички пееха изразително и с вкус. Стори ми се, че посетителите ги бяха слушали с удоволствие и че нашата общност бе доволна от успеха на моите старания.

Знаете, господине, че на Велики четвъртък пренасят светото причастие от олтара в специално място, където остава до сутринта на Разпети петък. През цялото това време монахините отиват там две по две и непрекъснато четат молитви. Специална таблица посочва на всяка часа на нейното поклонение. Колко доволна бях, когато прочетох: „Сестра Сюзан и сестра Юрсол — от два до три часа сутринта“. Отидох в черквата в посочения час; моята другарка беше вече там. Застанахме една до друга върху стъпалата пред олтара, коленичихме и възхвалявахме бога в продължение на половин час. След това моята млада приятелка ми протегна ръка, стисна моята и каза:

— Може би никога не ще имаме пак възможност да разговаряме така дълго и така свободно. Господ знае в какъв затвор живеем и ще ни прости, ако поделим с него времето, което му дължим изцяло. Аз не съм чела вашите писания, но не е трудно да се сетя какво съдържат. Всеки момент чакам отговор. Ако обаче той ви даде възможност да преследвате докрай разтрогването вашия обет, не смятате ли, че ще трябва да се допитате до хора, познаващи законите?

— Вярно е.

— Че ще имате нужда от повече свобода?

— Вярно е.

— И ако проведете всичко добре, ще използвате ли сегашното благоразположение към вас, за да получите тази свобода?

— Мислих за това.

— Ще го направите ли?

— Ще видя.

— И друго нещо: ако вашето дело започне, тук вие ще бъдете изложена на яростта на цялата общност. Предвидихте ли преследванията, които ви чакат?

— Те няма да бъдат по-страшни от всичко, което преживях.

— Не зная.

— Извинете. Преди всичко те няма да посмеят да ме лишат изцяло от свобода.

— А защо?

— Защото тогава ще бъда под закрилата на законите; ще трябва да се явявам тук и там; ще бъда, така да се каже, между света и манастира, устата ми ще бъде отворена, ще мога да се оплаквам; ще ви призова всичките за свидетели. Те не ще посмеят да ми причинят злини, от които бих могла да се оплача, ще се пазят работата да не стане по-лоша. Аз не бих имала нищо против да се отнасят зле с мен, но те няма да го сторят: бъдете сигурна, че ще възприемат обратното поведение. Ще ме увещават, ще ми показват колко зло ще причиня на себе си и на манастира. И имайте пред вид, че ще стигнат до заплахи едва когато се убедят, че кротостта и ласките не ще направят нищо, но не ще си позволят грубо насилие.

— Едно нещо остава обаче непонятно: вие изпитвате такова отвращение към едно звание, чиито задължения изпълнявате толкова стриктно и с такава лекота.

— Аз наистина изпитвам отвращение: с него съм родена и то никога не ще ме напусне. В края на краищата ще стана лоша монахиня. Този момент трябва да се предотврати.

— Но ако за нещастие не успеете?

— Ако не успея, ще поискам да бъда преместена в друг манастир или ще умра в този.

— Човек дълго страда, преди да умре. О, приятелко, вашата постъпка ме кара да изтръпвам. Изтръпвам при мисълта, че вашият обет може да не бъде разтрогнат. А ако бъде, какво ще стане с вас? Какво ще правите навън, в обществото? Вие сте хубава, умна, талантлива, но казват, че това не води доникъде, когато е съчетано с добродетелта; а аз зная, че вие няма да й измените.

— Вие искате да бъдете справедлива към мен, но не сте справедлива към добродетелта. Аз на нея разчитам. Колкото по-рядка е между хората, толкова повече трябва да бъде ценена.

— Всички я хвалят, но никой нищо не прави за нея.

— Тя ми дава смелост и ме крепи в изпълнението на моя проект. Каквито и възражения да имат против мен, ще уважат моето поведение. Поне няма да казват като за повечето други, че неразумна страст ме подтиква да напусна монашеството. Аз никого не виждам, никого не познавам. Искам да бъда свободна, защото не пожертвах свободата са доброволно. Прочетохте ли моето писание?