Дьони Дидро - Монахинята

Преди всичко аз се отдадох изцяло на болката, която изпитвах от загубата на старата игуменка. При всички случаи я хвалех, давах повод да се правят сравнения между нея и сегашната управляваща, а те не бяха благоприятни за нея; описвах положението в манастира през годините на майка дьо Мони; напомнях колко мирно живеехме, колко великодушни бяха към нас, каква духовна и земна храна ни се даваше тогава; възхвалявах нрава, чувствата, характера на сестра дьо Мони. Втората ми грешка бе, че хвърлих в огъня бича и не облякох грубата власеница, увещавах своите приятелки и накарах някои от тях да последват моя пример. Третата ми грешка бе, че се снабдих със Стария и Новия завет. Четвъртата — че отхвърлих всички секти и настоявах да си остана християнка, без да приема името янсенистка 2 2 Янсенисти — последователи на холандския теолог Янсениус (1585–1638), който се опитва да възстанови първоначалната суровост на доктрината на св. Августин върху първородния грях и предопределеността на човешката съдба. — Б.пр. или молинистка 3 3 Молинисти — последователи на испанския теолог-мистик Мигел Молинос (1628–1696). — Б.пр. . Петата — че се придържах строго към правилника на манастира и не исках да правя нищо извън него — нито повече, нито по-малко. Следователно аз не се включвах в никаква допълнителна работа, тъй като онова, което трябваше да върша по правилник, ми се струваше достатъчно тежко. На органа сядах само в празнични дни, пеех само когато бях дежурна в хора, не позволявах да злоупотребяват с моята отстъпчивост и с моите дарби и всеки ден да ме включват във всичко. Прочетох правилника, препрочетох го, знаех го наизуст. И ако се случеше да ми наредят нещо, което или не бе достатъчно ясно изразено, или не се съдържаше в правилника, или по моя преценка бе в противоречие с него, аз отказвах твърдо, вземах книгата и казвах: „Ето задълженията, които поех, никакви други не съм поемала.“

Моите думи увлякоха и други някои монахини. От това властта на старшите сестри се оказа твърде ограничена. Те не можеха повече да разполагат с нас като със свои робини. Почти не минаваше ден без някаква бурна сцена. Когато не бяха сигурни, моите другарки се съветваха с мен и аз винаги бях застъпник на правилника, против деспотизма. Скоро заприличах, а може би и в известен смисъл играех ролята на отцепница. Непрекъснато викаха главните викарии на господин архиепископа. Аз се явявах пред тях, защищавах себе си, защищавах и другарките си. Те нито веднъж не ме осъдиха, толкова внимателно доказвах своята правота. Невъзможно бе да ме атакуват по отношение на моите задължения — аз ги изпълнявах абсолютно точно. Що се отнася до дребните милости, които една игуменка винаги има право да даде или да откаже, аз никога не исках такива. Не се явявах в приемната — тъй като не познавах никого, никой не идваше при мен на посещение. Но аз бях изгорила своя бич и хвърлила власеницата; посъветвала бях и други да направят същото. За янсенизма и молинизма не исках да чувам ни добро, ни зло. Когато ме питаха дали се покорявам на устава, аз отговарях, че съм покорна на черквата. На въпроса дали приемам папската Вула отговарях, че приемам Евангелието. Огледаха килията ми. В нея намериха Стария и Новия завет. Бях изтървала някоя и друга дума във връзка с подозрителната близост между някои от любимките. Игуменката много често и дълго оставаше насаме с един млад духовник и аз бях открила причината и повода. Не пропуснах нищо, което можеше да внуши към мене страх и омраза, да ме погуби, и успях напълно. Престанаха да се оплакват от мен на по-висшите служители в черковната йерархия, но се заеха да ми направят живота черен. Забраниха на другите монахини да се доближават до мене; скоро останах съвсем сама. Имах няколко приятелки. Предположиха, че те ще се опитат тайно да нарушат наложената забрана и тъй като не ще могат да говорят с мен денем, ще започнат да ме посещават през нощта или в забранените часове: започнаха да ни дебнат; изненадаха ме с една, после с друга. От тази наша непредпазливост направиха каквото си искаха и аз бях наказана по най-безчовечен начин: осъдиха ме седмици наред да стоя през цялата служба на колене, отделена от другите, по средата на черквата, да живея с хляб и вода, да седя затворена в килията си, да извършвам най-мръсните работи в манастира. Онези, които наричаха мои съучастнички, бяха третирани по същия начин. Когато не можеха да ме хванат в грешка, тогава ме подозираха; даваха ми несъвместими нареждания и ме наказваха за това, че не съм ги изпълнила; изместваха часа на черковната служба, на храненията; без да ми кажат, променяха целия ред в манастира и макар да бях изключително старателна, всеки ден се оказвах виновна и всеки ден ме наказваха. Аз съм смела, но няма смелост, която да издържи на самотата, преследването, на чувството, че си изоставен от всички. Стигна се дотам, че да ме измъчват, стана за тях игра; това бе забавлението на петдесет организирани монахини. Не ми е възможно да описвам подробно всичко, което те измисляха. Пречеха ми да спя, да се моля, да бодърствувам. Крадяха части от моето облекло, вземаха ми ключовете или молитвеника, повреждаха ключалката на моята килия, пречеха ми да се справям добре с възложените задачи или разваляха нещата, които бях направила добре; подозираха ме в изказвания и в дела, които не бях извършила; държаха ме отговорна за всичко и моят живот беше една непрекъсната верига от действителни или измислени нарушения и наказания.