Дьони Дидро - Монахинята

— Деца мои, вашата болка ви кара да се заблуждавате. Там, там — казваше тя, сочейки небето — аз ще ви служа. Моите очи ще бъдат непрекъснато насочени към този дом; ще се моля за вас и ще бъда чута. Приближете всички да ви целуна. Елате да получите моята благословия и моето последно сбогом…

При последните думи тази рядка жена, оставила зад себе си безкрайно съжаление, издъхна.

Майка ми почина на връщане от едно кратко пътуване, което бе предприела в края на есента до една от дъщерите си. Оттам се върна много наскърбена. Здравето й бе твърде разклатено. Аз не можах да науча нито името на баща си, нито историята на моето раждане. Свещеникът, който бе неин, а в миналото и мой изповедник, ми предаде от нейно име един малък пакет; това бяха петдесет луидора и едно писмо, обвити и зашити в парче плат. В писмото пишеше:

„Дете мое, това е малко; но съвестта ми не позволява да разполагам с по-голяма сума. Това е остатъкът от сумата, която успях да спестя от дребните подаръци на господин Симонен. Живейте свято, това е най-доброто дори за вашето земно щастие. Молете се за мен. Вашето раждане е единственият голям грях, който съм извършила; помогнете ми да го изкупя и нека бог ми прости, че ви родих, като има пред вид добрите дела, които вие ще извършите. Особено ви моля, не смущавайте семейството. Макар монашеският сан, който приехте, да не бе избран от вас така доброволно, както бих искала, пазете се от всякаква промяна. Защо на младини не ме затвориха в манастир за цял живот! Сега нямаше да съм така смутена при мисълта, че ще трябва много скоро да се явя пред Страшния съд. Мислете, дете мое, че участта на вашата майка на онзи свят зависи много от вашето поведение на този свят. Бог, който вижда всичко, в своята справедливост ще приписва на мен всичкото добро и всичкото зло, което вие ще извършите. Сбогом. Сюзан, не искайте нищо от сестрите си, те не са в състояние да ви помогнат. Не очаквайте нищо от баща си, той почина преди мен и ме чака, озарен от великата светлина. Моето присъствие няма да бъде така страшно за него, както неговото за мен. Още веднъж сбогом. О, нещастна майко! О, нещастно дете! Вашите сестри пристигнаха. Не съм доволна от тях; те вземат, отмъкват пред очите на своята агонизираща майка, карат се за пари и това дълбоко ме наскърбява. Когато доближат леглото ми, аз се обръщам на другата страна. Какво бих могла да видя в тях? Две създания, в които бедността е унищожила природното чувство. Те копнеят за малкото, което оставям, задават на лекаря и на сестрата, която ме гледа, неприлични въпроси, които показват с какво нетърпение чакат да си ида, за да станат собственици на всичко, което ме заобикаля. Те заподозрели, не зная как, че мога да имам малко скрити пари под дюшека си — направиха всичко, за да ме накарат да стана, и успяха. За щастие моят адвокат беше дошъл при мен предишната вечер и аз му бях предала този малък пакет с писмото, което той написа под моя диктовка. Изгорете писмото. И когато научите, че вече ме няма на този свят, което скоро ще стане, накарайте да отслужат за мен литургия и подновете там своя обет, защото аз продължавам да искам вие да останете монахиня. Мисълта, че можете да попаднете в обществото толкова млада, без помощ, без подкрепа, ще отрови докрай последните ми мигове.“

Баща ми почина на пети януари, игуменката — в края на същия месец, а майка ми — на Коледа през същата година.

Мястото на майка дьо Мони зае сестра Сент-Кристин. О, господине, каква разлика между едната и другата! Аз ви казах каква жена беше първата. Втората беше с дребнав характер, ограничен ум, размътен от суеверия. Тя се увличаше по някои нови идеи, общуваше с йезуити, с монаси от ордена на „Сен-Сюлпис“. Тя намрази всички любимки на предишната игуменка. Изведнъж манастирът бе обхванат от раздори, омраза, злословия, обвинения, клевети и преследвания. Ние трябваше да се изказваме по богословски въпроси, от които нищо не разбирахме, да подкрепяме разни формули, да се подчиняваме на много странни ритуали. Майка дьо Мони не одобряваше телесните наказания като знак на разкаяние. Тя само два пъти в живота си се бе самобичувала: веднъж в навечерието на моето покалугеряване и друг един път при подобни обстоятелства. Тя казваше, че този вид покаяния не лекуват никога никакъв недъг и само внушават гордост. Тя искаше нейните монахини да се чувстват добре, да имат здраво тяло и спокоен дух. Още щом стана игуменка, тя най-напред накара да й донесат всички бичове и власеници, забрани да се разваля храната, като се слага в нея пепел, да се спи на голи дъски и никому не разрешаваше да използва какъвто и да било уред за изтезание. Втората игуменка, напротив, върна на всяка монахиня власеницата и бича и ни отне Стария и Новия завет. Любимците на предишния крал никога не са любимци на следващия. Аз бях безразлична, за да не кажа нещо по-лошо, на новата игуменка само защото нейната предшественичка беше ме обичала. Много скоро обаче влоших своята участ с постъпки, които вие ще наречете прояви на непредпазливост или на решителност, в зависимост от своята гледна точка.