Кон Игълдън - Степният вълк

Бехтер също бе слязъл на земята. Щом видя, че Темуджин се храни, по-голямото момче коленичи, насочи към устата си тънка струя топло мляко от цицката на кобилата си и шумно млясна от задоволство. Темуджин не обърна внимание на представлението, но Хазар и Хаджиун се обърнаха с надежда. От опит знаеха, че ако се помолят, той ще им откаже. Ако си мълчаха, Бехтер можеше да прояви великодушие и да им отпусне по една глътка.

— Искаш ли, Хазар? — попита Бехтер и рязко вдигна глава.

Хазар не изчака да го питат втори път и като жребче пъхна глава при блестящата от мляко тъмна цицка в ръката на брат си. Засмука жадно струята и изцапа лицето и ръцете си с мляко. Изпръхтя, закашля се и дори Бехтер се усмихна, преди да направи знак на Хаджиун.

Хаджиун погледна към вцепенения Темуге. Малкото момче присви очи и поклати глава. Бехтер сви рамене и пусна цицката, едва се озърна към Темуджин, изправи се и загледа как най-малкият брат тромаво слиза от понито.

Темуге слезе с обичайната си предпазливост. За видялото едва шест лета момче земята беше далеч, макар че останалите деца от племето скачаха от седлото с безстрашието на по-големите си братя. Темуге не можеше да се справи с тази проста задача и братята му трепнаха, когато той се стовари на земята и се олюля. Бехтер цъкна с език и лицето на хлапето потъмня под изпитателните им погледи.

— Това ли е мястото? — попита Темуджин.

Темуге кимна.

— Точно тук кръжеше. Гнездото е някъде при върха — каза той и погледна нагоре с присвити очи.

Бехтер се намръщи.

— Може и да е ястреб — промърмори той и също вдигна поглед.

Темуге се изчерви още повече.

— Орел беше! Тъмнокафяв и по-голям от всеки ястреб!

Бехтер сви рамене и при това избухване изплю примесена с мляко храчка на земята.

— Може. Ще разбера, когато намеря гнездото.

Темуджин сигурно щеше да отговори на предизвикателството, но на Хаджиун му бе дошло до гуша от препирните им и мина покрай тях, като разпасваше парчето плат, което придържаше дела 4 4 Традиционна плътна горна дреха с дълги ръкави. — Б.пр. му. Остави го да падне на земята и стъпи на първите камъни, облечен само в туника без ръкави и ленени гамаши. Меката кожа на ботушите му прилепваше почти толкова добре, колкото ако беше на бос крак. Останалите също се съблякоха — стори им се разумно да оставят най-тежките си дрехи на земята.

Темуджин измина двадесет крачки, намери друго подходящо за катерене място, плю на дланите си и се хвана за скалата. Хазар се ухили развълнувано и метна повода на Темуге, стряскайки хлапето. Бехтер също си намери подходящо място, намести силните си ръце и крака в цепнатините и се набра с леко сумтене.

Скоро Темуге отново остана сам. Отначало се чувстваше ужасно, вратът го заболя да гледа катерещите се момчета. Когато те станаха по-малки и от паяци, отиде да си открадне солидна порция мляко от кобилата на Бехтер. Беше открил, че да си последен, си има своите предимства.

Стотина стъпки по-нагоре Темуджин вече знаеше, че ако падне от толкова високо, щеше да умре. Ослуша се за тежкото дишане на братята си, но от тях нямаше и следа. Хвана се здраво с пръсти и крака и се дръпна колкото се може по-назад, за да погледне нагоре. Въздухът като че ли бе по-хладен, а небето се извисяваше болезнено чисто над главата му. Нито едно облаче не нарушаваше илюзията, че се катери в някаква огромна синя купа. Малки гущерчета се разбягаха от опипващите му пръсти и Темуджин едва не се изпусна, когато едно от тях се загърчи в дланта му. Сърцето му спря да тупти, той бутна разбитото телце от корниза, на който се бе припичало на слънцето, и го загледа как пада надолу, подхвърляно от вятъра.

Видя далеч долу Темуге да стиска цицката на кобилата на Бехтер. Надяваше се да прояви достатъчно благоразумие и да остави малко мляко. Бехтер щеше да го пребие, ако откриеше, че е свършило. А може пък лакомото хлапе да си го заслужаваше.

Слънцето силно напичаше врата му. По челото се спусна струйка пот, достигна миглите му и смъдящата течност го накара да примигне. Тръсна глава, държеше се само с ръце, а краката му трескаво търсеха нова опора. Темуге можеше да ги убие с историите си, но вече беше прекалено късно да размислят. Не беше сигурен как ще успее да се спусне по отвесната скала. На такава височина му трябваше място за почивка. Иначе падането бе неизбежно.

Кръвта в стомаха му бълбукаше при всяко движение и го караше да се оригва с горчива миризма. Оголи зъби, докато се набираше нагоре. Усети червейчето на страха в стомаха си и това го ядоса. Нямаше да се уплаши. Той беше син на Есугей, вълк. Един ден щеше да стане хан. Нямаше да се уплаши и нямаше да падне. Започна да си мърмори под нос тези думи и продължи да се катери, плътно притиснат до скалата. Вятърът набра сила и го заблъска яростно. Темуджин си представи каква физиономия щеше да направи Бехтер, ако той стигнеше пръв върха.