Кон Игълдън - Степният вълк

— Да не го задавиш — посъветва го Бехтер, който все още беше на коня си, сякаш ги надзираваше.

Темуджин не си направи труда да отговори. Беше ужасен от това какво щеше да каже майка им Хулун, ако Темуге умре. Трудно можеха да й съобщят подобна новина, когато коремът й бе издут от друго дете. Беше отслабнала от болестта и Темуджин си помисли, че ударът и мъката ще я убият. Но как биха могли да скрият това от нея? Тя обичаше Темуге безумно, а навикът й да го тъпче с подсладено кисело мляко бе една от причините да е толкова закръглен.

Без никакво предупреждение Темуге се закашля и изплю водата. Бехтер раздразнено изцъка с език, уморен от детските игри. Останалите грейнаха в усмивки.

— Сънувах орела — каза Темуге.

Темуджин кимна.

— Добър сън, но трябва да се научиш да яздиш, малкият. Баща ни ще се посрами пред дружинниците си, ако чуе, че си паднал — каза той. Една мисъл го осени и той се намръщи. — Ако той разбере, може да не ни позволи да се състезаваме на събора.

При тези думи дори усмивката на Хазар се стопи, а Хаджиун сви устни в мълчаливо безпокойство. Темуге млясна с устни за още вода и Темуджин му подаде мяха.

— Ако някой те пита за цицината, кажи, че си се ударил, докато си играл. Разбра ли, Темуге? Това е тайна. Синовете на Есугей никога не падат.

Темуге видя, че го чакат да отговори — дори Бехтер, от когото се страхуваше. Хлапето кимна енергично и трепна от болката.

— Ударих си главата — замаяно каза то. — И видях орела от Червения хълм.

— Няма орли на Червения хълм — отвърна Хазар. — Само преди десет дни там слагах капани за мармоти. Щях да видя някакъв знак.

Темуге сви рамене и това само по себе си беше необичайно. Хич не го биваше в лъжите и когато го предизвикваха, обикновено викаше, сякаш високият тон щеше да накара другите да му повярват. Бехтер тъкмо се канеше да обърне понито си, но погледна замислено към малкото момче.

— Кога видя орела? — попита той.

Темуге сви рамене.

— Вчера, кръжеше над Червения хълм. В съня ми обаче беше по-голям от обикновен орел. Имаше нокти, колкото…

— Истински орел ли си видял? — прекъсна го Темуджин и го хвана за ръката. — Истинска птица? Толкова рано напролет? Наистина ли?

Искаше да се увери, че това не е някоя от идиотските измислици на Темуге. Всички помнеха как една вечер беше влетял в гера и заразправя, че го гонили мармоти, които ходели на задните си лапи и му говорели.

По изражението на Бехтер стана ясно, че той си е спомнил същото.

— Замаян е от падането — каза той.

Темуджин забеляза, че пръстите на Бехтер стиснаха повода. Бавно, сякаш приближаваше див елен, той се изправи и се озърна към мястото, където хрупаше понито му. Соколът на баща им беше умрял и той все още оплакваше загубата на сърцатата птица. Темуджин знаеше, че Есугей си мечтае за лов с орел, но тези птици се срещаха рядко. Гнездяха само на отвесни скали, които отказваха и най-решителните катерачи. Видя, че Хаджиун е отишъл до понито си и е готов да потегли. В гнездото можеше да има малко орле, което да подарят на баща си. Бехтер сигурно щеше да пожелае да го задържи за себе си, но останалите знаеха, че Есугей ще бъде много благодарен на този, който му подари хана на птиците. Орлите владееха небето така, както племената земята, и живееха почти толкова дълго, колкото човека. Такъв подарък щеше да означава, че тази година момчетата със сигурност ще участват в състезанията. Това че баща им се е сдобил с орел, щеше да се приеме за добра поличба и да засили позицията му сред родовете.

Темуге се беше изправил, опипваше главата си и се мръщеше на кръвта по пръстите си. Наистина изглеждаше замаян, но останалите повярваха в думите му. Сутрешната им надпревара беше весела и безгрижна работа. Тази щеше да е съвсем истинска.

Темуджин тръгна първи, бърз като кучешки челюсти. Скочи на гърба на Белоног, извика „Чу!“ и своенравната твар се понесе с пръхтене напред. Хаджиун се метна на коня си с пъргавината и умението, които отличаваха всяко негово движение. Хазар го последва миг по-късно, като се смееше на глас от възбуда.

Бехтер вече летеше напред и бутовете на кобилата му бясно подскачаха под него. Изведнъж Темуге се озова сам в равнината, загледан слисано в облака прах зад братята си. Тръсна глава, за да проясни замъгленото си зрение и спря за момент, за да повърне млечната си закуска в тревата. Почувства се малко по-добре, покатери се на седлото и дръпна повода, за да откъсне понито от пашата. Животното дръпна последен стрък трева, изпръхтя и Темуге се понесе с тръскане и подскачане след братята си.