Гор Видал - Юлиан

— Кой е този? — Над нас се беше навело едно стройно момиче с умни черни очи и уста, готова както да се усмихне, така и да се присмее. Грегорий ни запозна. Каза й, че съм от Кападокия. Това беше Макрина, племенницата на Прохерезий.

— Харесва ми брадата ти — рече тя и седна, без да чака да я поканим. — В нея е вложен някакъв смисъл. Брадите на повечето хора, както и на Грегорий, растат във всички посоки. Твоята намеква за някакъв план. При вуйчо ми ли ще учиш?

Отговорих й, че бих желал да уча при него. Тя ме очарова. Носеше син ленен плащ, доста избелял, подобен на наметалата на учениците. Ръцете й, голи до рамото и изгорели от слънцето, изглеждаха стегнати; здравите й пръсти несъзнателно ронеха сухия хляб на масата. На пейката бедрата ни се допираха.

— Вуйчо ми ще ти се понрави. Той е най-добрият ретор в този град на дърдорковци. Но съм уверена, че ще намразиш Атина. Самата аз я мразя. Вечно търсят под вола теле. Бърборят, бърборят, всеки се стреми да докаже нещо и претендира, че всичките тези приказки имат някакво значение.

— Това, което чуваш сега, е известно в Атина като „жалбите на Макрина“ — обади се Грегорий.

— И все пак е вярно. — С жест на трагичен актьор тя посочи Грегорий. — Те са най-лошите, Грегорий и Василий, спорещите близнаци.

Грегорий се оживи.

— Трябваше да чуеш как вчера Василий защити непорочното зачатие, което софистите оспорваха — обърна се той към мен. — Нали ти казах, Атина е пълна с безбожници. И някои от тях са хитри като дявола. Особено един от тях е толкова отвратителен…

— Само един ли? За тебе, Грегорий, всички са отвратителни. — Макрина отпи глътка вино от моята чаша, без да съм я поканил. — Няма по-ревностни владици от тях двамата. Да не си владика и ти? — попита ме тя закачливо.

Поклатих глава.

— И толкова е далеч от владиците! — додаде Грегорий. В гласа му долових нещо лукаво.

— Но си християнин, нали?

— Би трябвало да бъде — рече Грегорий мазно. — Няма как да не бъде.

— Няма как ли? Защо? Та да не е забранено да си елинист? Поне засега още не е забранено.

В този миг тя спечели сърцето ми. Бяхме съмишленици. Гледах я, изпълнен с внезапно избликнало топло чувство, докато красивите й омацани пръсти отново посягаха към чашата ми.

— Искам да кажа, че не може да не е християнин, понеже… — Погледнах Грегорий намръщено. Не биваше да разправя кой съм. Но мисълта му течеше по друг път. — Понеже е блестящ ученик и всеки, който истински обича учението, обича Бога, обича Христа, тачи Светата троица.

— Е, аз пък не ги обичам — възрази Макрина и сваляйки чашата от устата си, я удари на масата. — Питам се дали и той ги обича.

Но аз отклоних разговора.

— Как защити Василий непорочното зачатие?

— Вчера, малко преди пладне, на стъпалата на Школата един циник го закачи на тази тема. — Грегорий говореше, сякаш историк описва подробностите на някое сражение, които цял свят жадува да научи. — Един циник, истински циник — добави той в моя защита, — спря Василий и каза: „Вие, християните, твърдите, че Христос бил роден от девица.“ Василий отговори: „Не само твърдим, а го възвестяваме на света, защото е вярно. Нашият бог е роден без земен баща.“ Обаче циникът възрази, че това било противоестествено, че всички същества се раждат само чрез свързването на мъжко с женско. Тогава Василий — междувременно се беше събрала голяма тълпа — рече: „Лешоядите се размножават без съвкупление.“ Трябваше да чуеш одобрителните викове и смеха! Циникът си отиде, а Василий стана герой дори за неверующите.

— Поне са чели Аристотел — казах меко аз.

Но това не направи впечатление на Макрина.

— Само защото лешоядите не се съвкупяват…

— Женският лешояд се опложда от вятъра. — Грегорий е един от тези хора, които обичат да разкрасяват чуждите изказвания. За съжаление той винаги изтъква очевидното и разяснява на хората това, което те вече знаят. Но Макрина не отстъпваше.

— Дори лешоядите да не се съвкупяват…

— Дори ли? Но те наистина не се съвкупяват. Това е факт.

— Видял ли е някой женски лешояд да зачене от вятъра? — Макрина започваше да се заяжда.

— Някой може и да е видял. — Кръглите очи на Грегорий бяха станали още по-кръгли от раздразнение.

— Но как може да се докаже това? Вятърът е невидим. Така че как ще определиш кой вятър, ако изобщо има такъв вятър, опложда птицата?

— Извратено същество — обърна се Грегорий към мене силно раздразнен. — Освен това, ако не беше вярно, Аристотел нямаше да каже, че е вярно, и всички ние нямаше да сме съгласни, че наистина е така.