Гор Видал - Юлиан

Но моят пазител разбута неоциниците и ние седнахме на масата близо до входа. Бях му благодарен за това. Не че съм особено чувствителен към миризми, но в един горещ ден вонята на неизмитите младежи и гъстият дим на изгоряло масло беше повече, отколкото можех да издържа. Като се убеди, че имам пари (очевидно моят другар му беше доста задлъжнял), съдържателят ни донесе сирене, горчиви маслини, баят хляб и кисело вино. За голяма моя изненада бях огладнял. Ядох бързо, без да усещам вкуса на това, което поглъщах. Неочаквано спрях, чувствувайки, че моят другар ме наблюдава втренчено. Погледнах го през масата.

— Забравил си ме, Юлиане, нали?

Изведнъж познах гласа. Беше Грегорий от Назианзус. Бяхме заедно в Пергам. Засмях се и му стиснах ръката.

— Как така един благочестив християнин е станал циник?

— От бедност, просто от бедност. — Грегорий посочи скъсаното си наметало и рошавата си брада. — А така е и по-безопасно. — Той сниши глас и посочи младежите на другата маса. — Християните в Атина са малцинство. Отвратителен град! Няма вяра, само спорове и безбожие!

— Но защо си тук тогава?

Той въздъхна.

— Тук са най-добрите ретори, най-добрите учители по красноречие. А също така добре е да се познава противникът, за да можем да използуваме собствените му оръжия срещу него.

Престорих се, че съм съгласен. Не бях много смел по онова време. Но въпреки че не можех да бъда откровен с Грегорий, той бе приятна компания. Той се бе така изцяло посветил на галилеянските нелепости, както аз на истината. Отдавам това на нещастното му детство. Семейството му е от Кападокия — живее в едно малко градче на около петдесет мили от Цезарея, главния град на областта. Майка му беше волева жена и се казваше… Не си спомням името й, но я срещнах веднъж преди няколко години; тя наистина беше страхотно женище: разпалена фанатичка, горда и непримирима към всичко, което не е галилеянско.

Бащата на Грегорий беше половин юдей, половин грък. Той не издържал на неумолимите поучения на жена си и приел вярата на галилеяните. Когато при кръщенето владиката на Назианзус го поръсил с вода, около новопокръстения се появило голямо бляскаво сияние. Владиката бил така развълнуван, че извикал: „Ето моя наследник.“ (Колко благороден човек е бил този владика! Повечето от нас предпочитат да не назовават наследника си.) След време бащата на Грегорий станал владика на Назианзус. Явно, че неговият предшественик е имал дарба на ясновидец.

Грегорий бързаше да ми разправи за себе си:

— Беше ужасно пътуване по море. Бурята ни хвана, преди да стигнем до Егина. Уверен бях, че корабът ще потъне. Бях страшно изплашен, защото не бях кръстен. Ако се удавех в морето… Можеш да си представиш какво преживях! — Той ме погледна изпитателно. — А ти кръстен ли си?

Отговорих му, че съм кръстен още като дете, и придадох на лицето си най-благочестивия възможен израз.

— Непрестанно се молех. Най-после, изтощен, заспах. Всички заспаха. Сънувах, че някакво отвратително същество, подобно на Фурия, е дошло да ме отнесе в ада. А по същото време един млад моряк, той беше от Назианзус, сънувал — и това наистина е чудо, — че майка ходела по вълните.

— Неговата майка или твоята майка? Или майката на Исус? — Не можах да се въздържа да не го закача, просто така ми се щеше да го подиграя. Но Грегорий сметна, че го питам сериозно.

— Моята майка — отвърна той. — Момчето я познаваше. Тя вървяла по разбунтуваното море. След това хванала кораба за носа и го завела в сигурно пристанище. Точно така се и случи. Още същата вечер бурята утихна. Един финикийски кораб ни намери и ни довлече до пристанището на Родос. — Той се облегна назад тържествуващ: — Е, какво ще кажеш на това?

— Майка ти е забележителна жена — отговорих аз, както се следваше.

Грегорий се съгласи и продължи да говори възторжено за това строго женище. След това ми разказа какви приключения имал в Атина, колко бил беден (разбрах намека и по време на престоя си му дадох доста пари), за своя приятел Василий, който също се намирал в Атина; това беше, предполагам, истинската причина Грегорий да посещава лекциите на реторите. Грегорий следваше Василий навсякъде. В Атина бяха известни с прякора „близнаците“.

— Сега очаквам Василий. Днес следобед трябва да отидем у Прохерезий. Ще те вземем с нас. Ние живеем заедно, слушаме лекции заедно. Спорим заедно срещу тукашните софисти. И обикновено спечелваме спора.

Това беше вярно. И двамата — Грегорий и Василий — бяха и са красноречиви. Съжалявам, разбира се, че използуват красноречието си за такива цели. Днес те са измежду най-енергичните защитници на галилеянството и често се питам какво ли мислят за своя стар другар, който сега управлява държавата. Едва ли нещо добро. Когато станах император, поканих и двамата да ме посетят в Константинопол. Грегорий се съгласи, но не дойде, а Василий отказа направо. От двамата по ми се нрави Василий — той е по-естествен, какъвто съм аз. Той е заблуден във вярата си, но е искрен. Грегорий ми се вижда кариерист.