Гор Видал - Юлиан

— … са винаги шумни.

— Да, господарю.

— И преторианският префект не може да се справи с тях, нали?

— Точно така, господарю. Той им каза, че не може да ги приемеш и… Чу се трясък от строшени грънци, последван от остри писъци.

— Винаги ли са такива египтяните?

— Често, господарю.

Заинтригуван, последвах началника на протокола в залата на долния етаж, където преторианският префект приемаше посетители. Тъкмо щях да вляза в нея, когато десетина прислужници изскочиха изневиделица и ме заобиколиха. Един ми оправи косата, друг — брадата, трети — гънките на мантията и най-после поставиха на главата ми императорска диадема. Тогава началникът на протокола и значително нарасналата ми свита отвориха вратата. Чувствувайки се като Констанций, влязох в залата.

Ако рече да обобщава (а кой не е склонен към обобщения?), човек би казал, че едва ли има по-досадни поданици в империята от египтяните. Не току-така са си спечелили лоша слава. Особено обичат да се съдят. Има семейства, които водят едно дело в продължение на цял век само заради удоволствието да тормозят някого. Тези пратеници тръгнали за Антиохия, за да се явят пред Констанций, но когато пристигнали, той бил вече заминал оттам. Преследвали го до Мопсукрене, където смъртта се смилила над него и го избавила от египетската делегация. След това, като научили, че скоро в Константинопол ще има нов император, дошли направо при мен. От какво се тъжат? Хиляди оплаквания срещу римската администрация в Египет.

Заградиха ме хора с най-различен цвят на кожата — от бледи гърци до червени нумидийци — и всички заговориха едновременно, без императорското ми величие да им направи особено впечатление. Преторианският префект ме погледна от другия край на залата и направи насърчителен жест с ръка, сякаш отрязва нещо с нож. Но мен по-скоро ми беше забавно, отколкото обидно.

С известни усилия успях да ги накарам да млъкнат.

— Всеки ще получи правосъдие! — извиках аз. Това предизвика едновременно и радостни викове, и вайкания. Очевидно някои намираха, че всичко се урежда прекомерно леко. — Но — подех твърдо аз — неправдите не могат да бъдат изправени тук, а само в Халкедон, на отвъдния бряг на Босфора. Там се намира хазната, там се решават такива въпроси. — За голяма изненада на префекта аз най-невъзмутимо им говорех тези измислици. — Ще бъдете превозени на мои разноски. — Пратениците въздъхнаха облекчено. — Утре ще дойда при вас и най-подробно ще разгледаме всяко дело. Ако установя, че някои от вас са били ощетени, зная какво да предприема. — Разнесе се одобрителен шепот и аз се измъкнах от залата.

Началникът на протокола беше отчаян:

— Но утре е невъзможно! При това хазната е тук, не там.

— Откарайте ги всичките в Халкедон. След това забранете на лодкарите да превозват египтяни обратно в града.

За първи път почувствувах, че съм спечелил уважението на началника на протокола. Египтяните останаха в Халкедон един месец и много досаждали на местните магистрати. След това си заминаха за Египет.

Приск:Както сигурно ще забележиш, Юлиан не казва нищо повече по халкедонските процеси за измяна, въпреки че по-горе ги споменава и обещава да ги осветли. Разбира се, той не можа да прегледа бележките си, но съм уверен, че дори да беше забелязал този пропуск, едва ли щеше изобщо да говори откровено по този въпрос. Беше позорна работа и той съзнаваше това.

Арбецио нареди да задържат около десетина от висшите чиновници на Констанций. Те всички бяха негови приятели, но това не му попречи да ги обвини в измяна. Защо? Защото всеки един от тях можеше да изобличи него. Арбецио искаше да бъде император и се беше опитал да убеди Евсебий да го признае за наследник на Констанций. Сега целта му бе да заличи дирите си.

Въпреки че официално Салуций Секунд беше председател на съда, в действителност Арбецио движеше всичко. Беше като вълк сред овце. Паладий, който упражняваше надзор върху правораздаването — един безукоризнен чиновник, — беше обвинен, че заговорничел срещу Гал; без каквито и да било доказателства той бе заточен в Британия заедно с Флоренций (висш дворцов сановник, не нашия приятел от Галия). Също така без никакви доказателства изпратиха в изгнание Евагрий, бившия управител на частната императорска хазна, Сатурнин, бивш иконом на двореца, и частния секретар Цирин. Още по-скандално беше заточаването на консула Тавър, чиято единствена вина беше, че подкрепил законния си господар Констанций, когато Юлиан навлязъл в Илирикум. Общественото мнение беше възмутено да прочете една прокламация, в която се съобщаваше, че „в годината на консулите Тавър и Флоренций, Тавър бе осъден за измяна“. Такива неща се вършат само от най-отчаяните тирани.