Гор Видал - Юлиан

Преторианският префект Флоренций бе осъден на смърт, струва ми се, основателно. Той действително се опита да унищожи Юлиан, макар че ако човек иска да бъде съвсем справедлив (а кой е, когато се касае за политически въпроси?), той е изпълнявал само нарежданията на Констанций. За негово щастие съдиха го задочно. Той благоразумно изчезна същия ден, когато умря Констанций, и се появи едва няколко месеца след смъртта на Юлиан. Доживя до почетна възраст и умря в Медиоланум, богат и честит. Някои доживяват до старини, други умират твърде млади. Юлиан естествено би казал, че това е неизбежната съдба, но аз зная, че няма нищо такова, абсолютно нищо. Няма нищо предопределено в това.

Павел Веригата и Меркурий, комитът на сънищата, както и Гауденций бяха екзекутирани, както и следваше да стане. Евсебий също беше осъден на смърт и огромното му състояние бе върнато в хазната, откъдето го беше откраднал. След това обаче бе извършено най-голямото безчинство. От всички видни държавници на нашето малодушно време единствен Урсул винаги имаше смелостта да изказва мнението си без оглед на последиците. Урсул напълно разбираше подбудите на Арбецио. Той осъди процесите. И заяви това на всеослушание. За голяма изненада на всички Арбецио нареди да задържат Урсул.

Процесът бе гнусна история. Хора, които са присъствували, ми разказаха, че Урсул жестоко подигравал Арбецио, злъчно се присмивал на амбициите му, предизвикателно настоявал съдът да открие доказателства, че е изменил на Юлиан или че по някакъв начин е свързан със смъртта на Гал. Казвам „разказаха ми“, защото не можах сам да видя протоколите по делото — те бяха изчезнали. Можах обаче да говоря откровено с Мамертин, който с погнуса присъствувал на този зловещ фарс. Той ми разправи какво се бе случило, без да оправдава себе си. Подобно на останалите членове на съда, както и самият Юлиан, той бил подведен от упорития Арбецио и трябва да носи своя дял от отговорност.

Срещу Урсул представили лъжливи доказателства, но те били толкова зле скърпени, че той успял да ги обори и да накара съдът да ги отхвърли. При това положение дори Арбецио е щял да се откаже от обвиненията си, ако не е имал едно последно оръжие. Делото било гледано от военен съд в лагера на два легиона. Урсул беше изключително непопулярен сред войската заради забележката си, която бе направил, когато обикалял развалините на Амида: „Вижте колко храбро нашите граждани са пазени от тази войска, чиято издръжка ни разорява.“

Внезапно Арбецио напомнил на Урсул тези негови думи. Незабавно присъствуващите офицери и войници вдигнали страшна глъчка, искайки главата на Урсул. И я получили. След един час той бил екзекутиран.

Когато през януари пристигнах в града, само за това се говореше. Попитах Юлиан за процеса, но той отговаряше уклончиво.

— Не знаех какво става. Поверих всичко в ръцете на Салустий. И аз като всички бях изненадан.

— Но те действуваха от твое име.

— Всеки селски писар действува от мое име. Аз ли съм отговорен за всички неправди?

— Не може да не са искали твоето разрешение за екзекуцията. Според римското право…

— Военният съд е действувал на своя глава. Аз нищо не знаех.

— В такъв случай всички членове на съда са извършили измяна, защото са злоупотребили и с твоето право да осъждаш на смърт и да помилваш.

— Съдът не беше незаконен. Той беше учреден с императорски едикт.

— Тогава не може да не са те уведомили преди екзекуцията и ако те наистина са те уведомили…

— Нищо не знаех! — извика Юлиан разярено.

Повече не повдигнах въпроса, но той сам заговори за това, когато бяхме в Персия. Говорехме за понятието „правосъдие“, когато неочаквано Юлиан каза:

— Най-жестокото нещо, което някога съм извършвал, бе да позволя да осъдят на смърт един невинен човек.

— Урсул ли?

Той кимна. Съвсем беше забравил какво ми беше казал някога — че не знаел нищо за Халкедонските процеси.

— Войската искаше главата му. Нямаше какво да правя. Когато съдът го призна за виновен в измяна, трябваше да потвърдя присъдата, въпреки че беше невинен.

— За да задоволиш войската? Или Арбецио?

— И войската, и Арбецио. Тогава не се чувствувах сигурен. Имах нужда от всичката подкрепа, която можех да получа. Но ако делото се гледаше днес, щях да освободя Урсул и да обвиня Арбецио.

— Но вчера не е днес и Урсул е мъртъв.

— Съжалявам — рече Юлиан и с това приключи въпроса.

Това бе един от редките случаи, когато Юлиан прояви слабост и от слабост постъпи лошо. Но как щяхме ние да постъпим на негово място? Различно ли? Струва ми се, не. Трябва да се отбележи и доброто, което Юлиан стори: той не нареди да конфискуват имотите на Урсул, както изисква законът в случаите на държавна измяна. Дъщерята на покойния наследи цялото му имущество.