Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Приближи се с отсечени крачки до трона и се поклони.

— Трябва да разговарям с вас насаме — каза той без никакво предисловие. Летиша Нолис забеляза, че стискаше в ръка шапката си толкова силно, че кокалчетата му бяха лъснали от белота.

Елизабет забеляза напрежението в лицето му, и веднага се изправи.

— Разбира се — каза тя. — Да се поразходим ли?

— В покоите ви — каза той напрегнато.

Резкият му тон я накара да разтвори широко очи, но тя го хвана под ръка, двамата минаха през вратите и влязоха в личния й кабинет.

— Гледай ти! — отбеляза тихо една от придворните й дами. — Той заприличва все повече на съпруг с всеки изминал ден. Скоро ще заповядва и на нас така, както заповядва на нея.

— Нещо се е случило — предположи Летиша.

— Глупости — каза Мери Сидни. — Сигурно става дума за нов кон, или нещо такова. Той беше вчера в Оксфордшър да огледа някакъв кон.

Веднага щом вратата се затвори зад тях, Робърт пъхна ръка под късия си жакет и извади едно писмо.

— Току-що получих това — каза той кратко. — От Къмнър Плейс е, където Ейми отседна при мои приятели. Съпругата ми е мъртва.

— Мъртва ли? — възкликна Елизабет твърде високо. Притисна ръка към устата си и погледна Робърт. — Как е умряла?

Той поклати глава.

— Не пише — каза. — Писмото е от госпожа Фостър, а тази проклета глупава жена само съобщава с прискърбие, че Ейми е починала. Писмото е от неделя. Слугата ми тръгна да разбере какво се е случило.

— Мъртва? — повтори тя.

— Да — каза той. — И следователно аз съм свободен.

Тя ахна леко и залитна.

— Свободен. Разбира се, така е.

— Бог знае, че не бих пожелал смъртта й — каза припряно той. — Но смъртта й ни освобождава, Елизабет. Можем да обявим годежа си. Аз ще бъда крал.

— Не зная какво да кажа — рече тя. Едва успяваше да си поеме дъх.

— Аз също — каза той. — Такава внезапна промяна, и толкова неочаквана.

Тя поклати глава.

— Не е за вярване. Знаех, че тя не е в добро здраве…

— Мислех, че е достатъчно добре — каза той. — Оплакваше се само от лека болка, нищо повече. Не знам какво може да е било. Може би е паднала от коня си?

— По-добре да излезем — каза Елизабет. — Някой ще донесе вестта в двора. По-добре е да не сме заедно, когато се разбере. Всички ще ни гледат и ще се чудят какво ли си мислим.

— Да — каза той. — Но трябваше да ти кажа веднага.

— Естествено, разбирам. А сега е по-добре да излезем.

Внезапно той я дръпна силно към себе си и я целуна силно, жадно.

— Скоро всички ще узнаят, че си моя съпруга — обеща й той. — Ще управляваме Англия заедно. Аз съм свободен, животът ни заедно започва още сега!

— Да — каза тя, като се отдръпна от него. — Все пак по-добре да излезем.

Той отново я спря на вратата.

— Сякаш такава е Божията воля — каза той зачудено. — Тя да умре и да ме освободи именно в този миг, когато сме готови да се оженим, когато в страната цари мир, когато имаме толкова много за вършене. „Това стана от Господа, и е дивно в очите ни“. 9 9 Марко 12:11 — Бел.прев.

Елизабет разпозна думите, които беше изрекла при възкачването си на престола.

— Мислиш, че тази смърт ще те направи крал — каза тя, за да го изпита. — Както смъртта на Мери направи мен кралица.

Робърт кимна, със светнало и щастливо лице.

— Ще бъдем крал и кралица на Англия, заедно — каза той. — И ще създадем една Англия, славна и бляскава като Камелот.

— Да — каза тя с изстинали устни. — Но сега трябва да излезем.

В приемната, Елизабет потърси с поглед Сесил, и когато той влезе, тя го повика с жест при себе си. Сър Робърт беше в една прозоречна ниша, разговаряйки небрежно със сър Франсис Нолис за търговията с Испанска Нидерландия.

— Сър Робърт току-що ми съобщи, че съпругата му е мъртва — каза Елизабет, прикрила наполовина устата си с длан.

— Виж ти — каза Сесил спокойно; за наблюдаващите ги придворни, лицето му бе като маска.

— Той казва, че не знае причината.

Сесил кимна.

— Сесил, какво става, по дяволите? Казах на испанския посланик, че тя е болна, както вие ме посъветвахте да направя. Но това е толкова внезапно. Убил ли я е? Той ще предяви претенции към мен, а аз няма да бъда в състояние да му откажа.

— На ваше място щях да изчакам и да видя — каза Сесил.

— Но какво да правя? — запита тя настоятелно. — Той казва, че ще бъде крал на Англия.

— Не правете нищо за момента — каза Сесил. — Изчакайте и вижте какво ще стане.

Тя влезе рязко в нишата и го придърпа вътре до себе си.