Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Трябва да ми разкажете повече — настоя тя ожесточено.

Сесил доближи устни до ухото й и зашепна тихо. Елизабет беше извърнала лице от придворните и гледаше през прозореца.

— Много добре — каза тя на Сесил и се обърна отново към придворните. — А сега — обяви тя — виждам там сър Нилсън. Добър ден, сър Нилсън. И как вървят делата ви в Съмърсет?

Летиша Нолис застана пред писалището на сър Уилям Сесил, докато останалите придворни чакаха да ги повикат на вечеря.

— Да?

— Говорят, че Робърт Дъдли смята да убие съпругата си, и че кралицата знае всичко за това.

— Така ли говорят? И защо разпространяват такава злословена лъжа?

— Дали не е защото е тръгнала от вас?

Сър Уилям й се усмихна и отново си помисли, че това момиче е Болейн до мозъка на костите си: с бързия ум на семейство Болейн и очарователната недискретност на рода Хауърд.

— Аз?

— Някой ви е дочул да казвате на испанския посланик, че с кралицата ще е свършено, ако се омъжи за Дъдли, а вие не можете да я спрете, тя е твърдо решена. — Летиша отметна първия довод с тънките си пръсти.

— И?

— После кралицата съобщава на испанския посланик, в мое присъствие, че Ейми Дъдли е на прага на смъртта.

— Така ли? — Сесил изглеждаше изненадан.

— Каза „няма да живее дълго“ — цитира Летиша. — Така че всички да си помислят, че целта е да ни подготвят за новината за нейната смърт от някаква тайнствена болест; че когато тази смърт дойде, те ще обявят женитбата си и вдовецът Робърт Дъдли ще бъде нашият следващ крал.

— И какво мислят всички, че ще стане тогава? — попита Сесил вежливо.

— Никой не се осмелява да изрече това на глас, но има хора, които ще са готови да се обзаложат, че чичо й ще пристигне в Нюкасъл начело на английската войска и ще го убие.

— Наистина ли?

— А други смятат, че ще избухне бунт, за който французите са готови да платят, за да поставят на трона Мери, кралицата на шотландците.

— Виж ти.

— Трети пък мислят, че ще избухне бунт, за който ще платят испанците, за да поставят на трона Катрин Грей и да попречат на Мери да влезе в страната.

— Тези предсказания са твърде налудничави — възропта Сесил. — Но изглежда, че покриват всички възможности. А какво мислите вие, милейди?

— Мисля, че сигурно имате готов план, който взема предвид тези опасности за кралството — каза тя и му отправи лека, дяволита усмивка.

— Да се надяваме, че имам — каза той. — Защото това са много сериозни опасности.

— Мислите ли, че той заслужава всичко това? — попита го внезапно Летиша. — Тя рискува трона си, за да бъде с него, а е най-безсърдечната жена, която познавам. Не мислите ли, че той трябва да е изключителен любовник, та тя да рискува толкова много?

— Не знам — каза обезсърчаващо Сесил. — Изглежда нито аз, нито който и да е мъж в Англия го намираме за твърде неустоим. Тъкмо напротив.

— Тогава значи така мислим само ние, глупавите момичета — усмихна се тя.

Следобед Елизабет се престори на болна: непоносимо й беше да бъде насаме с Робърт, на когото му беше трудно да прикрие възторга си; и през цялото време очакваше съобщение от Къмнър Плейс, което щеше да донесе в двора вестта за смъртта на Ейми. Обяви, че ще вечеря сама в стаята си и ще си легне рано.

— Можеш да спиш в стаята ми, Кат — каза тя. — Имам нужда от компанията ти.

Кат Ашли погледна бледото лице на господарката си и зачервената кожа там, където бе чоплила ноктите си.

— Сега пък какво е станало? — запита тя.

— Нищо — каза рязко Елизабет. — Нищо. Просто искам да си почина.

Но тя не можеше да си почине. На зазоряване беше още будна, седнала на писалището си с латинската граматика пред себе си, превеждайки трактат върху празнотата и суетата на славата.

— Защо правите това? — попита сънено Кат, надигайки се от леглото си.

— За да се възпра да мисля за каквото и да било друго — каза мрачно Елизабет.

— Какво става? — попита Кат. — Какво се е случило?

— Не мога да кажа — отвърна Елизабет. — Толкова е ужасно, че не мога да кажа дори на теб.

На сутринта тя отиде в параклиса, а после се върна в покоите си. Робърт тръгна до нея, докато се връщаха от параклиса й.

— Моят служител ми написа дълго писмо, за да ми съобщи какво се е случило — каза той тихо. — Изглежда, че Ейми е паднала от някакво стълбище и си е счупила врата.

За миг Елизабет пребледня, след това се съвзе.

— Поне е било бързо — каза тя.

Един мъж се поклони пред нея. Елизабет спря за миг и му подаде ръка. Робърт отстъпи назад и тя продължи сама.