Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Тя ще трябва да се омъжи скоро — отбеляза Летиша пред майка си с приглушен шепот. — Или ще стане твърде късно.

Катерина хвърли поглед към профила на приятелката си и по-тъмната сянка на Робърт Дъдли зад нея.

— Сърцето й ще бъде сломено, ако се омъжи за друг мъж — предрече тя. — А ако се омъжи за него, ще изгуби трона си. Каква дилема за една жена. Дай боже никога да не обичаш неразумно, Летиша.

— Е, ти се погрижи за това — каза остро Летиша. — Защото, след като съм сгодена без любов, няма вероятност да я намеря сега.

— За повечето жени е по-добре да се омъжат изгодно, отколкото да се омъжат по любов — каза Катерина, без да се смути. — Любовта може да дойде впоследствие.

— За Ейми Дъдли не е дошла — отбеляза Летиша.

— Мъж като Робърт Дъдли ще донесе беди и на любовницата, и на съпругата си — каза й майка й. Докато гледаха, баржата се люшна и Елизабет се препъна леко. В миг ръката на Робърт обгърна талията й, и, без да я е грижа за тълпите, които ги гледаха, тя го остави да я задържи, и се облегна на него, така че да може да почувства върху гърба си топлината на тялото му.

— Ела в стаята ми довечера — прошепна той в ухото й.

Тя се обърна да вдигне усмихнат поглед към него.

— Ще ми разбиеш сърцето — прошепна тя. — Но не мога. Сега е времето на месечното ми неразположение. Другата седмица ще се върна при теб.

Той изръмжа леко от разочарование.

— По-добре да е скоро — предупреди я. — Иначе ще дойда в спалнята ти пред целия двор.

— Би ли дръзнал да го направиш?

— Подложи ме на изпитание — препоръча й той. — Виж до къде би стигнала смелостта ми.

В събота вечерта Ейми вечеря с домакините си и се нахрани добре. Пиха за здравето на кралицата в тази вечер, вечерта на нейния рожден ден, както сториха във всяко вярно на короната домакинство в страната, и Ейми вдигна чашата си и я допря до устните си, без да трепне.

— Изглеждате по-добре, лейди Дъдли — каза господин Фостър любезно. — Радвам се да видя, че отново сте в добро здраве.

Тя се усмихна и той бе поразен от хубостта й, която беше забравил, докато мислеше за нея като за бреме.

— Вие наистина сте любезен домакин — каза тя. — Съжалявам, че се оттеглих да си легна веднага щом дойдох в къщата ви.

— Денят беше горещ, а ездата — продължителна — каза той. — В онзи ден бях навън и сам почувствах горещината.

— Е, съвсем скоро ще застудее — каза госпожа Фостър. — Колко бързо минава времето. Утре е панаирът в Абингдън, помислихте ли вече за това?

— Заминавам за Дидкот — каза господин Фостър. — Има някакъв проблем с десятъка за църквата. Казах, че ще изслушам проповедта на викария, а след това ще се срещна с него и църковния настоятел. Ще обядвам с него и ще се прибера вечерта, скъпа.

— Тогава ще пусна слугите да отидат на панаира — каза госпожа Фостър. — Обикновено имат почивка в неделята на панаира.

— Вие ще ходите ли? — попита Ейми с внезапен интерес.

— Не и в неделя — каза госпожа Фостър. — В неделя на панаира отива простолюдието. Ние можем да отидем в понеделник, ако желаете да го видите.

— О, нека отидем утре — каза Ейми, внезапно обзета от оживление. — Моля ви, съгласете се. Обичам панаира, когато е оживено и шумно и пълно с хора. Харесва ми да виждам слугите, пременени в най-хубавите си дрехи, и да си купувам панделки. В първия ден винаги е най-хубаво.

— О, скъпа, не мисля — каза госпожа Фостър със съмнение. — Може да бъде пълно с всякакви грубияни.

— О, идете — препоръча съпругът й. — Малко оживление няма да ви навреди. Това ще повдигне духа на лейди Дъдли. А ако искате панделки или нещо друго, ще сте сигурни, че не са ги разпродали.

— По кое време ще отидем? — попита госпожа Одингсел.

— Можем да тръгнем около пладне — предложи госпожа Фостър, — и да обядваме в Абингдън. Има доста приличен хан, ако искате да обядваме там.

— Да — каза Ейми. — Много би ми харесало да го направим.

— Е, радвам се, че дотолкова сте си върнала здравето, та настоявате да излезете — каза любезно господин Фостър.

Сутринта в неделя, денят, в който всички щяха да ходят на панаира, Ейми слезе на закуска отново с блед и болнав вид.

— Спах много лошо, твърде болна съм, за да отида — каза тя.

— Съжалявам — каза госпожа Фостър. — Имате ли нужда от нещо?

— Мисля, че просто ще си почивам — каза Ейми. — Сигурна съм, че ако успея да поспя, ще се оправя.

— Всички слуги вече отидоха на панаира, така че къщата ще бъде тиха — обеща госпожа Фостър. — А аз лично ще ви приготвя билков чай, и можете да обядвате в стаята си; в леглото си, ако желаете.