Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Но какво ще стане със съпругата му? Какво ще стане с лейди Дъдли?

— Не мисля, че тя ще живее още дълго, ако застане на пътя на Дъдли, а вие? — попита горчиво Сесил. — Той не е човек, който би спрял пред каквото и да било, когато има изгледи да се сдобие с трона. В крайна сметка той е син на баща си.

— Това е наистина потресаващо! — възкликна посланикът, с глас, снижен до шепот.

— Сигурен съм, че той смята да убие жена си с отрова. Защо иначе ще разпространява слухове, че е болна? Макар да научавам, че тя е съвсем добре и сега е наела човек, който да опитва храната й. Какво мислите за това? Самата тя смята, че той ще я убие.

— Със сигурност народът никога няма да го приеме за крал? Особено ако съпругата му почине внезапно и при съмнителни обстоятелства?

— Вие й го кажете — подтикна го Сесил. — Защото тя не желае да чуе от мен дори и една дума против него. Говорих с нея, Кат Ашли говори с нея. В името божие, кажете й какво ще излезе от осъдителното й поведение, защото може би ще послуша вас, когато остава глуха за думите на всички нас.

— Не смея — каза Де Куадра. — Не се ползвам с доверието й.

— Но разполагате с правомощията, дадени ви от испанския крал — настоя Сесил. — Кажете й, за бога, иначе тя ще получи своя Дъдли и ще изгуби трона.

Де Куадра беше опитен посланик, но смяташе, че на никого преди не е била поверявана такава безумна мисия като тази да каже на една двайсет и седем годишна кралица, точно на сутринта на рождения й ден, че най-старшият й съветник е отчаян, и че всички смятат, че тя ще изгуби трона си, ако не се откаже от любовника си.

Утрото на рождения й ден започна с лов на млади елени. Робърт беше облякъл всички ловци в зелените и бели цветове на Тюдорите, а всички придворни — в сребристо, жълто и бяло. Конят на самата Елизабет, едър, бял скопен жребец, имаше ново седло от червена испанска кожа и нова юзда, подарък от Дъдли.

Испанският посланик се движеше по-назад, докато кралицата и нейният любовник яздеха с обичайната си главоломна бързина, но след като убиха един млад елен и изпиха чаша вино над главата му, за да отпразнуват събитието, и поеха обратно към двореца, той подкара коня си в бавен ход до нейния и й честити рождения ден.

— Благодаря ви — усмихна се сияйно Елизабет.

— В замъка имам малък подарък за вас от императора — каза посланикът. — Но не можех да се въздържа да изкажа благопожеланията си и миг повече. Никога не съм ви виждал толкова здрава и щастлива.

Тя обърна глава и му се усмихна.

— А сър Робърт изглежда толкова добре. Той е щастливец, че се радва на благоволението ви — подхвана посланикът внимателно.

— От всички мъже на света именно той определено го е заслужил — каза тя. — И във война, и в мир, той е моят най-доверен и предан съветник. А в дни на удоволствия е най-добрият компаньон!

— И ви обича толкова нежно — отбеляза Де Куадра.

Тя дръпна коня си малко по-близо до него.

— Може ли да ви кажа една тайна? — попита тя.

— Да — увери я той бързо.

— Сър Робърт скоро ще бъде вдовец и свободен да се ожени — каза тя, като говореше с много нисък глас.

— Нима!

Тя кимна.

— Съпругата му е на смъртно легло от някаква болест и наистина няма да живее дълго. Но не трябва да споделяте с никого за това, докато не го обявим.

— Обещавам, че ще запазя тайната ви — изпелтечи той. — Горката жена, от много отдавна ли е болна?

— О, да — каза небрежно Елизабет. — Така ме уверява той. Бедното създание. Ще дойдете ли на празненството тази вечер, сър?

— Да — каза той. Стисна по-здраво поводите на коня и се отдръпна от нея. Докато яздеха нагоре по виещия се път към замъка, видя Сесил на малките бойници над входа, очакващ завръщането на ловната група. Посланикът поклати глава към съветника на Елизабет, сякаш за да каже, че не проумява нищо, че сякаш всички са хванати в капана на някакъв кошмар, че се случва нещо много лошо, но никой не може да разбере точно какво.

Празненствата по случай рождения ден на Елизабет, които бяха започнали с тътена на оръдейните залпове, завършиха сред пламтящи фойерверки, които тя наблюдаваше от баржа в Темза, отрупана с късни рози, а до нея бяха най-близките й приятели и нейният любовник. Когато фойерверките затихнаха, гребците подкараха баржите бавно нагоре, а после надолу по реката, така че жителите на Лондон, наредили се от двете страни на бреговете да се възхитят на зрелището, да могат да извикат благословиите си към двайсет и седемгодишната кралица.