Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— А Кале? — запита подозрително кралицата.

— Кале е, и винаги е бил отделен въпрос — каза той спокойно. — Както всички ние винаги сме знаели. Но мисля, че би трябвало да го изискаме обратно според условията на договора от Като Камбрези, когато настъпи падежът на техния дълг, както се споразумяхме. А сега е по-вероятно от преди да уважат споразумението. Научили са се да се боят от нас. Ние ги изненадахме, ваша светлост, те не мислеха, че имаме нужната решителност. Няма да ни се присмеят отново. Със сигурност няма отново да ви обявят лекомислено война.

Елизабет кимна и побутна договора към него.

— Добре — каза тя кратко. — Заклевате ли се, че това е най-доброто, което можехте да направите?

— Бях доволен, че постигнах и толкова.

Тя кимна.

— Слава богу, че сме свободни от тяхната заплаха. Не бих искала да преживея отново изминалата година.

— Нито пък аз — каза сър Никълъс разпалено. — Поехте голям риск, когато решихте да воюваме, ваше величество. Но беше блестящо решение.

Елизабет благоволи да се усмихне на Сесил.

— Бях много смела и много решителна — каза тя, като му намигна. — Не мислите ли, Спирит?

— Сигурен съм, че ако Англия някога отново се изправи пред такъв враг, ще си спомните това време — каза той.

— Следващия път ще сте научили какво да правите. Ще знаете как да играете ролята на крал.

— Мери никога не е правила такова нещо — напомни му тя. — Никога не й се е налагало да се изправи срещу инвазия от чуждестранна сила.

— Не, наистина — съгласи се той. — Нейният кураж не е подлаган на изпитание като вашия. А вие бяхте подложена на изпитание и се справихте чудесно. Бяхте истинска дъщеря на баща си и спечелихте мира.

Тя се надигна от масата.

— Не мога да проумея какво задържа сър Робърт — оплака се тя. — Обеща ми, че ще бъде тук преди час. Доставили са му нови коне от Северна Африка, и той трябваше да е там да ги посрещне, за в случай, че се наложи да бъдат изпратени обратно. Но ми обеща, че ще дойде веднага.

— Да слезем ли до конюшните да го посрещнем? — предложи Сесил.

— Да — каза тя нетърпеливо. Хвана го под ръка и те тръгнаха редом, както бяха вървели толкова често преди.

— Да се отбием първо в градината — предложи той. — Тази година розите са прекрасни. Знаете ли, че в Шотландия цъфтежът на градините изостава с цял месец?

— Много студена и варварска страна ли е? — попита тя.

— Иска ми се да можех да я видя.

— Някое лято можете да отидете до Нюкасъл — каза той. — Там ще се радват да ви видят, а и ще бъде добра политика да посетите замъците по границата.

— Бих искала — каза Елизабет. — Сигурно сте яздили доста там; кръстосвахте напред-назад от Единбург до Нюкасъл, нали?

Сесил кимна.

— Исках да се съветвам с чичо ви, и трябваше да държа под око и мосю Рандан. Пътуването беше тежко, а пътят — зле поддържан, особено в Шотландия.

Тя кимна.

— А вие? — сниши глас Сесил. Дамите, които вървяха зад тях, не можеха да ги чуят, сър Никълъс вървеше с Катерина Нолис. — Как бяха нещата при вас през последните два месеца, принцесо?

За миг си помисли, че Елизабет ще отклони въпроса със смях, но тя се замисли.

— Много се страхувах — каза искрено. — Кат мислеше, че здравето ми ще рухне под напрежението.

— От това се боях и аз — каза той. — Справихте се чудесно.

— Нямаше да успея без сър Робърт — каза тя. — Той винаги успява да ме успокои, Спирит. Има такъв прекрасен глас, а ръцете му… като че ли крие магия в ръцете си… сигурно затова може да направи всичко с конете си. Щом положи ръка на челото ми, се чувствам спокойна.

— Влюбена сте в него — каза той тихо.

Елизабет бързо вдигна поглед към него, да види дали я обвинява, но той срещна очите й със спокойно съчувствие.

— Да — каза тя искрено, и за нея беше облекчение да може най-сетне да каже истината на съветника си. — Да, влюбена съм.

— А той във вас?

Тя се усмихна.

— Да, о, да. Помислете си колко ужасно щеше да е, ако не беше!

Той направи пауза, след това я попита:

— Принцесо, какво ще излезе от това? Той е женен.

— Съпругата му е болна, и би могла да умре — каза Елизабет. — Пък и при всички случаи, те са нещастни от години. Той казва, че бракът му вече не съществува. Тя ще го освободи. Аз мога да им дам развод. Тогава той ще се ожени за мен.

„Как да се справя с това? Тя няма да иска разумни съвети, ще иска да бъде подкрепена в тази лудост. Но ако аз не проговоря, кой ще го стори?“ — Сесил си пое рязко дъх.

— Кралице моя, Ейми Дъдли, някогашната Ейми Робсарт, е млада жена, няма основание да мислим, че тя ще умре. Не можете да отлагате женитбата си в очакване една млада жена да умре. И не е възможно да му дадете развод, няма основания за развод. Вие сама танцувахте на сватбеното му празненство, когато те се ожениха по любов с благословията на родителите си. Освен това не можете да се омъжите за човек без кралска кръв, човек, чието семейство е било опетнено от предателство, мъж, чиято съпруга е жива.