Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

По стар навик той я притисна към себе си, а Ейми, почувствала как ръцете му я обгръщат и познатото докосване на ръката му върху талията й, а другата — на ключицата й, облегна глава на топлата му, лъхаща на пот шия, и разбра, че той най-сетне се беше върнал у дома при нея, и че въпреки всичко случило се, тя щеше да му прости така лесно, както прие целувката му.

— Влизай, сигурно си почти замръзнал — каза тя, като го придърпа в коридора. Хвърли няколко пъна в огъня и накара Робърт да седне в тежкия резбован стол на баща й. Лейди Робсарт влезе с горещ ейл и сладкиши от кухнята и направи реверанс на сър Робърт.

— Добър ден — каза тя с безразличие. — Изпратих хората ви да си намерят къде да спят в селото. Не можем да подслоним толкова много хора тук. На Ейми каза: — Хюз казва, че има добре опушено еленово месо, което може да ни даде.

— Не искам да ви затруднявам — каза Робърт вежливо, сякаш навремето не я беше наругал право в лицето.

— Как можеш да ни затрудниш? — запита Ейми. — Това е моят дом, винаги си добре дошъл тук. Тук винаги има място за теб.

Робърт не каза нищо при мисълта, че студената къща на лейди Робсарт може да бъде техен дом, а нейна светлост излезе намръщено от стаята да се погрижи за леглата и за пудинга.

— Толкова е хубаво да те видя. — Ейми сложи нов пън в пламъците. — Ще накарам камериерката си госпожа Пирто да ти извади бельото: ризата, която остави тук миналия път е като нова: закърпих я толкова внимателно, че бодовете не личат.

— Благодаря ти — каза той неловко. — Със сигурност госпожа Пирто би трябвало да се занимава с кърпенето, а не ти, нали?

— Обичам да кърпя сама дрехите ти — каза Ейми. — Искаш ли да се измиеш?

— По-късно — каза той.

— Само трябва да предупредя готвачката да стопли водата.

— Да, знам. Живял съм тук достатъчно дълго.

— Почти не си бил тук! И във всеки случай положението сега е много по-добро.

— Е, във всеки случай помня, че не можеш да получиш кана гореща вода, ако не я поискаш три седмици по-рано.

— Просто въпросът е там, че имаме малко огнище и…

— Знам — каза той уморено. — Помня всичко за малкото огнище.

Ейми млъкна. Не се осмеляваше да го попита за онова, което най-много искаше да узнае: колко време щеше да остане при нея. Докато той мълчаливо и замислено гледаше огъня, тя сложи върху пламъците нов пън и двамата загледаха как искрите излитат нагоре по тъмния комин.

— Как пътува?

— Добре.

— Кой кон доведе?

— Блайт, ловния ми кон — каза той, изненадан.

— Не доведе ли резервен кон?

— Не — каза той, едва чувайки въпроса.

— Да ти разопаковам ли багажа? — Тя се надигна. — Много ли е?

— Само едни дисаги.

Робърт не видя как посърна лицето й. Тя разбра веднага, че един кон и едни дисаги означаваха кратко гостуване.

— И Тамуорт сигурно вече е свършил тази работа.

— Значи не планираш да останеш дълго?

Той вдигна поглед.

— Не, не, съжалявам, трябваше да спомена. Положението е много тежко. Трябва да се върна в двора, само исках да те видя, Ейми, заради нещо важно.

— Да?

— Ще говорим утре — реши той. — Но имам нужда от помощта ти, Ейми. Ще ти разкажа за това по-късно.

Тя се изчерви при мисълта, че е дошъл при нея за помощ.

— Знаеш, че ще направя за теб всичко, което мога.

— Знам — каза той. — Радвам се за това.

Изправи се и протегна ръце към пламъците.

— Харесва ми, когато ме молиш за разни неща — каза тя свенливо. — Винаги е било така.

— Да — каза той.

— Студено ти е: да запаля ли огън в спалнята ни?

— Не, не — каза той. — Ще си сменя ризата и ще сляза долу веднага.

Усмивката освети лицето й като на момиче.

— И ще си направим такава хубава вечеря: семейството тук се изхранва само с овче месо, и вече ми е втръснало до дън душа от него!

Вечерята беше добра, с еленско печено, питка с пълнеж от овче месо, пилешки бульон и пудинги. В този сезон почти нямаше зеленчуци, но бащата на Ейми бе проявявал голям интерес към различните вина, и избата му още беше добра. Робърт, мислейки си, че ще има нужда от известна подкрепа, за да издържи вечерята с двете жени, и с дъщерята и зетя на лейди Робсарт, донесе четири бутилки и ги убеди да му помогнат да ги изпие.

Когато си легнаха малко след девет часа, жените бяха леко пияни и се кикотеха, и Робърт остана долу да допие чашата си в спокойно усамотение. Остави на Ейми много време да си легне, и се качи горе едва след като помисли, че вече е заспала.

Изхлузи дрехите си колкото можеше по-тихо, и ги сложи на раклата пред долната част на леглото. Ейми беше оставила една свещ да гори заради него, и на потрепващата златна светлина му се стори, че тя прилича на спящо дете. Почувства се изпълнен с нежност към нея, докато духваше свещта й и се вмъкваше в леглото, като внимаваше да не я докосва.