Карлос Сафон - Затворникът на рая

Изтиках свободомислещия в задната стаичка и се уверих, че завесата е спусната, за да може баща ми да проведе необезпокоявано операцията.

— Фермин, какво ви прихваща? Разбирам, че не сте привърженик на коледните ясли и уважавам възгледите ви, но ако един младенец Иисус с размерите на валяк и няколко глинени прасенца ободряват баща ми и на това отгоре привличат клиенти в книжарницата, ще ви помоля да слезете от екзистенциалисткия амвон и да си давате вид, че сте очарован от идеята — поне в работно време.

Фермин въздъхна и кимна засрамен.

— Разбира се, приятелю — рече той. — Простете ми. На всичко съм готов, за да направя щастлив баща ви и да спася книжарницата — дори ако трябва да извървя Пътя на свети Яков 14 14 Пътят на св. Яков (El Camino de Santiago) — прочут поклоннически маршрут през Северна Испания до катедралата „Сантяго де Компостела“, където се съхраняват мощите на св. Яков Зеведеев. в параден костюм на тореадор.

— Достатъчно е да му кажете, че намирате яслата за сполучливо хрумване, и да не му противоречите.

Фермин кимна.

— То се знае. По-късно ще се извиня на господин Семпере за моята нетактичност и в знак на разкаяние ще дам принос за яслата с една малка фигурка, за да покажа, че по отношение на коледния дух дори големите универсални магазини не могат да се мерят с мен. Имам приятел, който трябваше да мине в нелегалност — той изработва едни от ония симпатични „дрисльовци“ 15 15 Става дума за т.нар. caganers, фигурки, изобразяващи човечета в акт на дефекация, които се поставят в коледните ясли в Каталония и съседните области като Андора, Валенсия и Северна Каталония (в Южна Франция), а също и на Балеарските острови. Най-популярни са в тези земи, но се срещат и в други области на Испания (Мурсия), в Португалия и Южна Италия (Неапол). Произходът на традицията не е ясен, но тя съществува поне от XVIII в. Местната католическа църква се отнася към нея напълно толерантно. Смята се, че фигурките са гаранция за плодородие, защото „подобряват“ земята. От 40-те г. на XX в. традицията се адаптира към нуждите на времето и редом с обичайния дизайн на фигурките се появяват изображения на различни знаменитости, исторически личности, актуални политици и даже членове на испанското кралско семейство. , само че с образа на Франко. Ама толкова реалистични ги докарва, че чак да настръхнеш!

— Не се увличайте, някое агънце или цар Балтазар ще свърши работа.

— Както желаете, Даниел. А сега, ако не възразявате, ще се захвана с нещо полезно и ще отворя сандъците от партидата на вдовицата Рекасенс, че вече цяла седмица събират прах тук.

— Да ви помогна ли?

— Не се тревожете, гледайте си вашата работа.

Проследих го с поглед, когато отиде в склада в дъното на задната стаичка и си сложи синята работна престилка.

— Фермин — подхванах аз.

Обърна се да ме погледне с любезен интерес. Поколебах се за миг.

— Днес се случи нещо, което трябва да споделя с вас.

— Слушам ви.

— Всъщност не знам как точно да го обясня. Дойде един човек, който питаше за вас.

— Някоя хубава дама? — попита Фермин с престорена шеговитост, която не успя да скрие тревогата, помрачила погледа му.

— Беше господин. Доста грохнал и, да ви кажа право, голям особняк.

— Остави ли някакво име?

Поклатих глава.

— Не, но остави това за вас.

Той свъси вежди. Подадох му книгата, която посетителят бе купил преди няколко часа. Фермин я взе и се вторачи в корицата озадачено.

— Че това не е ли оня Дюма, който държахме в остъкления шкаф на цена от трийсет и пет песети?

Кимнах.

— Отворете на първа страница.

Направи каквото му казах и щом прочете посвещението, изведнъж пребледня като платно и преглътна с мъка. За миг затвори очи, после ме изгледа безмълвно. За пет секунди сякаш бе остарял с пет години.

— Когато излезе оттук, го проследих — рекох аз. — Вече цяла седмица живее на улица „Оспитал“ срещу пансион „Европа“ в една неугледна сграда, където отдават стаи под наем на час. Доколкото можах да разбера, използва фалшиво име; всъщност вашето: Фермин Ромеро де Торес. Научих от един от писарите пред Двореца на Вицекралицата, че е поръчал да му препишат едно писмо, в което споменавал голяма сума пари. Говори ли ви нещо всичко това?

Фермин се свиваше пред очите ми, сякаш всяка дума, която произнасях, бе удар по главата му.

— Даниел, много е важно никога вече да не следите този човек, нито пък да разговаряте с него. Не правете нищо и стойте по-далече. Много е опасен.