Дан Симънс - Ужас

Лейтенант Левеконт беше със счупена ръка — оказа се, че не е пострадал от чудовищната мечка, а при падането си върху леда; редник Уилям Пилкингтън беше прострелян в лявото рамо от стоящия до него пехотинец, редник Робърт Хопкрафт. Самият той имаше осем счупени ребра, смазана ключица и извадена от ставата лява ръка — от кос удар, нанесен от грамадната лапа на чудовището. Редниците Хийли и Рийд се бяха отървали без сериозни наранявания, но се бяха опозорили, като бяха избягали панически от мелето, надавайки писъци и пълзейки на четири крака. По време на бягството Рийд си беше счупил три пръста.

Но вниманието на Франсис Крозиър бе изцяло погълнато от краката на сър Джон Франклин, обути в панталони и ботуши, но откъснати при коленете — единият лежеше в укритието, а другият беше паднал в близост до пробитата в леда погребална яма.

Що за злобно създание, чудеше се той, докато пиеше уискито си, ще откъсне краката на човек под коленете, а след това ще отнесе все още живата си плячка до дупката в леда и ще я пусне вътре само за да я последва секунда по-късно? Крозиър се опитваше да не мисли за онова, което може би се беше случило под леда, макар че понякога през нощта, когато се опитваше да заспи след няколко чаши уиски, въображението му рисуваше ужасни сцени. Освен това не се и съмняваше, че погребението на лейтенант Гор, което се беше състояло една седмица по-рано, е било просто едно изискано пиршество, предложено неволно на съществото, което вече е чакало и наблюдавало изпод леда.

Смъртта на лейтенант Греъм Гор не потопи в безутешна тъга Крозиър. Гор беше точно от онзи тип офицери от кралския флот, които бяха добре възпитани, добре образовани, посещаващи редовно службите на англиканската църква; герои от войната, които бяха родени командири, общуваха с лекота със своите командващи и подчинени, бяха скромни във всяко едно отношение, но призвани да извършват велики дела; изискани британски джентълмени, които се държаха добре дори с ирландците; шибани контета от висшата класа, които в продължение на четирийсет години бяха предпочитани пред Крозиър при получаването на повишения.

Той отново отпи.

Що за злобно създание убива, но не изяжда цялата си плячка в такава гладна зима, а връща обратно горната част от трупа на доста едрия моряк Уилям Стронг и долната част от тялото на младия Том Евънс? Евънс беше един от корабните юнги, които биха обвитите в плат барабани на погребението на Гор пет месеца по-рано. Що за същество ще отмъкне в тъмното младежа, без да пипне капитана, намиращ се само на три ярда от него… а после ще върне половината труп?

Мъжете знаеха. Крозиър знаеше, че те знаят. Те знаеха, че там на леда броди Дяволът, а не някаква си арктическа мечка с гигантски размери.

Капитан Франсис Крозиър не смяташе това мнение за погрешно — въпреки всичките си презрителни изказвания, които беше направил по-рано вечерта на чаша бренди в компанията на капитан Фицджеймс, — но той знаеше нещо, което моряците не знаеха; и то бе, че Дяволът, който се опитваше да ги избие тук, в Дяволското царство, не беше просто едно същество с бяла козина, което ги убива и изяжда един по един, а всичко, което ги заобикаляше — безмилостният студ, мачкащият корабите лед, електрическите бури, противоестественото отсъствие на тюлени, китове, птици, моржове и всякакви сухоземни животни, неумолимото настъпление на паковия лед, айсбергите, които се придвижваха по бялото замръзнало море, без да оставят никаква открита вода след себе си, внезапното, разтърсващо белотата, надигане на торосите, танцуващите звезди, калпаво запоените консерви с храна, която се превръщаше в отрова, така и не настъпилото лято, така и не отворилите се канали, — всичко. Чудовището от ледовете беше просто поредното проявление на Дявола, който желаеше смъртта им. И който искаше да страдат.

Крозиър отпи поредната глътка.

Той разбираше мотивацията на Арктика по-добре от своята собствена. Древните гърци са били прави, мислеше си Крозиър, когато са твърдели, че на земния диск съществуват пет климатични пояса, като четири от тях са равни, противоположни и симетрични един с друг, както повечето гръцки неща, и са увити около света като змия. Два от тях са умерени и създадени за живот на човешките същества. Централният пояс, районът на Екватора, не е бил създаден за разумен живот — макар гърците да са бъркали, че там не могат да живеят хора. Могат, но само нецивилизовани, помисли си Крозиър, който беше зървал Африка и другите екваториални райони и беше убеден, че оттам не може да излезе нищо ценно. Двата полярни пояса, за чието съществуване гърците се бяха досетили много преди изследователите да достигнат до арктическата и антарктическата пустош, бяха враждебни за човека във всички отношения — през тях дори не можеше да се пътува, камо ли да се живее за по-продължителен период.