Дан Симънс - Ужас

— Според нас са в онези малки дупки в леда — каза Бест. — По-голямата мечка избяга нататък, когато Джон стреля. Мислехме, че я е повалил, но отидохме достатъчно далеч по леда, за да видим, че няма труп. Изчезнала е.

Хората от разузнавателните отряди бяха забелязали подобни дупки в леда — неправилни кръгове с около четири фута диаметър, прекалено големи за тесните отвори за дишане, които правеха пръстенчатите тюлени, и явно твърде малки и твърде отдалечени една от друга, за да са на бели мечки. Те винаги бяха покрити с дебела няколко инча мека ледена кора. Когато за пръв път се натъкнаха на такива дупки, хората бяха обнадеждени, че те може да се окажат предвестници на открити води, но после се оказа, че са толкова малко и се намират толкова далеч една от друга, че могат да представляват единствено опасност. Фериър, който беше крачил преди шейната предния ден следобед, едва не падна в една от тях — стъпи в нея с левия си крак, който веднага пропадна до над коляното, и на отряда му се наложи да изчака, докато зъзнещият моряк смени ботушите си, панталона, вълнените долни гащи и чорапите.

— Във всеки случай е време Фериър и Пилкингтън да поемат вахтата си — каза лейтенант Гор. — Боби, вземи мускета от палатката.

— С пушката ми е добре, сър — каза Фериър.

— Аз ще се чувствам по-спокойно с мускета, сър — рече морският пехотинец.

— Тогава ти вземи мускета, Пилкингтън. Стрелянето по тези зверове с пушката може само да ги ядоса.

— Тъй вярно, сър.

Бест и Морфин, явно треперейки по-скоро от студ след двучасовото им дежурство, отколкото от нервно напрежение, сънено събуха ботушите си и се мушнаха в спалните си чували. Редник Пилкингтън и Боби Фериър с усилие напъхаха подутите си крака в ботушите, извадени от спалните им чували, и се затътриха към близките тороси, за да застанат на пост.

Треперейки още по-силно отпреди, с вкочанени вече не само пръсти на ръцете и краката, но и нос и бузи, Гудсър се сви на кълбо дълбоко в спалния си чувал и започна да се моли да заспи.

Но така и не успя. След малко повече от два часа втори помощник-капитан Девьо даде команда за ставане и излизане от спалните чували.

— Предстои ни дълъг ден, момчета! — извика приветливо той.

Все още се намираха на повече от двайсет и две мили от брега на Земята на крал Уилям.

— Измръзнал сте до кости, Франсис — казва командир Фицджеймс. — Елате на кърмата, в общата стая, за по едно бренди.

Крозиър би предпочел уиски, но и брендито ще свърши работа. Той тръгва пред капитана на „Еребус“ по дългия, тесен коридор към някогашната лична каюта на сър Джон Франклин, която сега е превърната в еквивалент на каюткомпанията на „Ужас“ — библиотека и място за сбирки на свободните от дежурство офицери, а също и стая за съвещания, когато е необходимо. Според Крозиър решението на Фицджеймс да запази собствената си мъничка каюта след смъртта на сър Джон, а да пригоди просторното помещение на кърмата за обща стая и — при нужда — за лазарет, говори само хубави неща за командира.

В коридора цари пълен мрак и единствената светлина идва от общата стая, а палубата се е наклонила повече от тази на „Ужас“ и в обратната посока — към левия борд вместо към десния и към кърмата вместо към носа. И макар по план двата кораба да са почти идентични, Крозиър често забелязва и разликите между тях. КНВ „Еребус“ мирише някак си по-различно — освен сходната смрад от маслото за фенери, неумитите тела, мръсните дрехи, месеците готвене, въглищния прах, кофите с урина и издишаното от мъжете, стелеща се в студения, влажен въздух, има и още нещо. Поради някаква причина „Еребус“ вони повече на страх и безнадеждност.

В общата стая двама офицери, лейтенант Левеконт и лейтенант Феърхолм, пушат лули, но стават едновременно, кимват на двамата капитани и се оттеглят, придърпвайки зад себе си плъзгащата се врата.

Фицджеймс отключва масивния шкаф и изважда бутилка бренди. След това налива щедро количество в една от кристалните водни чаши на сър Джон за Крозиър, а за себе си сипва по-малко. Сред всичкия кристал и китайски порцелан, който покойният водач на експедицията беше натоварил на борда на кораба за своя употреба и заради офицерите си, нямаше нито една чашка за бренди. Франклин беше пълен въздържател.

Крозиър не се церемони. Той изпива брендито на три големи глътки и позволява на Фицджеймс да му сипе повторно.