Дан Симънс - Ужас

Първата фигура, която се образува между пръстите й, е отново познатият островръх купол. Пръстите й танцуват. Появяват се две отвесни примки, но този път те имат два крака или лапи вместо четири. Тя разперва по-широко ръцете си и по някакъв начин фигурката започва да се движи — плъзга се от дясната ръка към лявата, мърдайки краката балони. Девойката разваля фигурката, пръстите й летят и в средата отново се появява овалният купол, но — осъзнава Крозиър — този път формата му е малко по-различна. Върхът на купола е изчезнал и сега той представлява чиста дъгообразна крива като онези, които той е изучавал като мичман, преглеждайки задълбочено илюстрациите по геометрия и тригонометрия.

Крозиър поклаща глава.

— Не разбирам — изхриптява той. — Не виждам никакъв смисъл в тази проклета игра.

Безмълвната го поглежда, примигва, прибира въженцето в кожената си торба и започва да измъква Крозиър изпод спалните му кожи.

Той все още няма енергия да й се съпротивлява, но и не използва малкото си възстановени сили, за да й помогне. Безмълвната го изправя да седне и му облича лека долна риза от еленова кожа, върху която навлича дебела парка. Крозиър е изумен от лекотата на облеклото — памучните и вълнени дрехи, които беше обличал през последните три години при излизанията си навън, тежаха повече от трийсет фунта, преди неизбежно да се пропият от пот и лед, но горната част на ескимоското облекло не тежеше повече от осем фунта. Той чувства колко свободно висят дрехите върху тялото му, но колко плътно прилепват към шията и китките — навсякъде, откъдето би могла да избяга топлината.

Смутеният Крозиър се опитва да помогне при обуването на леките панталони от еленова кожа върху голите му крака — същите панталони, каквито носи Безмълвната в палатката, само че по-голям размер, — а след това и на дългите чорапи от еленова кожа, но непослушните му пръсти по-скоро пречат, отколкото помагат. Безмълвната отблъсква ръцете му настрани и довършва обличането му с безстрастната ловкост, позната само на майките и бавачките.

Крозиър гледа как девойката обува на краката му високи терлици, които изглеждат като изплетени от трева, и ги завързва здраво около краката и глезените му. Той предполага, че служат за изолация, и трудно може да си представи колко време е било необходимо на Безмълвната — или на някоя друга жена, — за да изплете от трева такива високи и плътни терлици. Кожените ботуши, които Безмълвната нахлузва върху терлиците, прихващат и долната част на кожените му панталони и той забелязва, че подметките на тези ботуши са направени от много по-дебела, груба кожа.

В първите часове след събуждането му в палатката Крозиър се беше зачудил на изобилието от парки, нещавени кожи, еленови кожи, гърнета, сухожилия, лампи с тюленова мас, направени от нещо, приличащо на талк, закривения нож и останалите инструменти, но след това осъзна очевидното — именно Безмълвната дама беше обрала всичко от телата и раниците на осмината мъртви ескимоси, убити от лейтенант Ходжсън и Фар. Останалото имущество — голднъровите консервени кутии, лъжиците, допълнителните ножове, ребрата от морски млекопитаещи, парчетата дърво, кост, дори онова, което приличаше на стари дъги от бъчви и сега беше използвано при разпъването на палатката — сигурно беше отмъкнато от „Ужас“ или от изоставения лагер „Ужас“ или по време на няколкото месеца, които Безмълвната беше прекарала сама на леда.

След като е облечен, Крозиър се отпуска безсилно на единия си лакът и пита задъхано:

— Сега ще ме отведеш ли при хората ми?

Безмълвната му слага ръкавици, вдига на главата му качулката, обшита с кожа на бяла мечка, завързва я здраво под брадичката му и го измъква навън през отвора на палатката.

Студеният въздух изгаря дробовете му и го кара да се закашля, но миг по-късно Крозиър осъзнава колко топло се чувства останала част от тялото му. Той усеща как топлината на собственото му тяло се носи под широкото облекло, което явно не я пропусна навън. Около минута Безмълвната се суети около него, настанява го върху купчина сгънати кожи. Той предполага, че тя не иска той да лежи на леда, дори върху мечешка кожа, тъй като в тези странни ескимоски дрехи на човек му е по-топло, когато седи, позволявайки на въздуха, нагрят от собственото му тяло, да циркулира свободно под кожите.

Сякаш за да потвърди догадката му, Безмълвната разстила на леда една мечешка кожа, внимателно я сгъва и я слага върху съседната купчина. За голяма изненада на Крозиър, чиито крака през последните три години бяха изстивали всеки път, когато излезеше на палубата на кораба или навън, на леда, и постоянно бяха мокри и студени след напускането на „Ужас“, сега студът и влагата изобщо не проникват през дебелата кожена подметка и изплетените от трева терлици, които носи.