Дан Симънс - Ужас

Доколкото Крозиър може да прецени, на Безмълвната й е отнело по-малко от половин час, за да направи шейна с плъзгачи от замръзнала риба и напречни дъски от еленови рога, но сега той вече час и половина или два седи на купчината си от сгънати кожи — трудно е да се следи времето, когато джобният му часовник липсва, а и защото от време на време изпада в лека дрямка, — докато жената работи върху плъзгачите на шейната.

Първо от една платнена торба, взета от „Ужас“, тя изважда нещо, което прилича на смес от кал и мъх. Пренасяйки с кутии от голднърови консерви вода от полинията, тя оформя сместа в топчета с размера на юмрук, след което ги подрежда по дължината на импровизираните плъзгачи, като ги потупва и разплесква равномерно с голите си ръце. Крозиър няма представа защо ръцете й не измръзват, въпреки че тя често прекъсва работата си, за да ги пъхне под парката и да ги стопли на голия си корем.

Безмълвната заглажда замръзналата кал с ножа си, изрязвайки излишното като скулптор, работещ върху глинения си макет. След това донася още вода от полинията и я излива върху замръзналия пласт кал, създавайки леден плаз. Накрая напръсква с вода от устата си една ивица мечешка кожа и започва да трие с мократа козина по цялата дължина на замръзналата кал, докато леденото покритие не става абсолютно гладко. Под светлината на звездите плъзгачите на преобърнатата шейна — която допреди два часа е била само риба и тюленова кожа — изглеждат на Крозиър като облечени в стъкло.

Безмълвната изправя шейната, проверява ремъците и възлите, сяда на здраво привързаните еленови рога и къси парчета дърво и привързва останалите две рога — най-дългите и извити рога, които бяха основните подпори на палатката — към задната част на шейната, за да се получи нещо, наподобяващо дръжки.

След това натрупва няколко пласта тюленови и мечи кожи върху напречните рога и идва при Крозиър, за да му помогне да се придвижи до шейната.

Той отблъсва ръцете й и се опитва да върви сам.

Не помни как е паднал по лице на снега, но зрението и слухът му завръщат, когато Безмълвната го настанява върху шейната, изпъва краката му, обляга гърба му плътно върху натрупаните пред задните дръжки кожи и го завива с няколко дебели кожени покривала.

Крозиър вижда, че тя е привързала към предната част на шейната дълги кожени ивици, сплетени в нещо като хамут, който е увила около кръста си. Той си спомня за играта й с връвчицата и накрая разбира какво се е опитала да му каже: палатката (островърхия купол) съборена, те двамата тръгват (ходещите фигури по движещите се конци, макар че Крозиър тази нощ определено се беше разминал с ходенето) към следващия овален купол без връх. (Друга палатка с формата на купол? Снежна къща?)

След като всичко е опаковано — резервните кожи и платнени торби, увитите в кожи съдове и маслени светилници са струпани върху и около Крозиър, — Безмълвната се впряга в хамута и започва да тегли шейната по леда.

Плъзгачите се плъзгат като стъкло, много по-леко и гладко от шейните от „Еребус“ и „Ужас“. Крозиър с изненада установява, че все още му е топло; след два и повече часове неподвижно седене на леда той изобщо не е замръзнал, ако не се смята върхът на носа му.

Небето е покрито с плътна облачна пелена. На хоризонта, в която и да е посока, няма никакъв признак за развиделяване. Франсис Крозиър няма представа накъде го води жената — обратно на острова Крал Уилям? На юг към полуостров Аделаида? Към реката на Бак? Още по-навътре в леденото поле?

— Хората ми — изхриптява той. Опитва се да повиши глас, за да го чуе тя през стоновете на вятъра, сухото шумолене на снега и скърцането на дебелия лед под тях. — Трябва да се върна при хората ми. Те ме търсят. Госпожице… мадам… Безмълвна дамо, моля ви . За Бога, моля ви, отведете ме обратно в лагер „Спасение“.

Безмълвната не се обръща. Той може да види само задната част на качулката й и бялата мечешка кожа, която проблясва под слабата звездна светлина. Той няма представа как жената успява да намери пътя в тази тъмнина, нито как такова дребно момиче може да тегли с такава лекота шейната, в която е натоварен и той.

Те безшумно се плъзгат напред, към потъналия в мрак леден пейзаж.

На морското дъно Седна решава дали да изпрати тюлена на повърхността, за да могат другите животни и Истинските хора да ловуват, но в крайна сметка тюленът сам решава дали да им позволи да го убият или не.