Дан Симънс - Ужас

Горната част на гърба го боли още по-силно от наранените гърди и Крозиър си спомня мъчителната болка, която беше изпитвал, когато Безмълвната дълбаеше там с ножа си. Спомня си и тихия, пльокащ звук, разнесъл се след като Хики дръпна спусъка, но преди оръжието да гръмне — барутът беше мокър и стар, а двата заряда сигурно бяха изстреляни с далеч не пълната си сила, — но си спомня и мощния удар от разширяващия се облак от сачми, който го беше накарал да се завърти на място и да рухне върху леда. Беше улучен веднъж в гърба от максимално далеч и веднъж в гърдите.

Дали ескимоското момиче е успяло да извади всички сачми? Всяко късче мръсна дреха, попаднало в тялото ми?

Крозиър примигва в полумрака. Спомня си за посещението в лазарета на доктор Гудсър и търпеливите обяснения на лекаря как по време на бойни действия в морето, както и при повечето рани, получени по време на тяхната експедиция, истинската причина за смъртта са не самите рани, а инфекцията и развиващият се по-късно сепсис.

Той бавно придвижва ръката си от гърдите към рамото. Спомня си, че след изстрела с пушката Хики беше стрелял и няколко пъти със собствения пистолет на Крозиър и първият куршум беше попаднал… тук . Крозиър изпъшква, когато пръстите му напипват дълбоката дупка в плътта на бицепса му. Тя е напълнена със същото мъхесто, слузесто нещо. От болката при докосването му се завива свят и започва да му се повдига.

Под лявото му ребро има още една дупка от куршум. При докосването й — самото преместване на ръката дотам го изтощава напълно — той силно изпъшква и губи съзнание за миг.

Когато се свестява, Крозиър осъзнава, че Безмълвната е извадила и куршума изпод ребрата и отново е наложила раната със същата целебна лапа, както при останалите. Съдейки по болката при дишане и от болящия го, подут гръб, той смята, че този куршум е счупил поне едно от ребрата от лявата му страна, рикоширал е и е заседнал под кожата близо до лявата му лопатка. Безмълвната сигурно го беше извадила оттам.

Той губи още няколко безкрайни минути и остатъка от силите си, за да докосне тази най-болезнена рана.

Крозиър не помни, че е бил прострелян в левия крак, но болката в мускула, точно над и под коляното, го убеждава, че третият куршум сигурно е минал оттам. Може да напипа входната и изходната рана с треперещите си пръсти. Два инча по-високо и куршумът щеше да раздроби коляното му, а това щеше да му струва крака, което би означавало сигурна смърт. Тук също е наложена целебна лапа и макар Крозиър да може да напипа струпеите, кръвотечение като че ли няма.

Нищо чудно, че изгарям в треска. Умирам от сепсис.

След това осъзнава, че горещината, която чувства, не е от треската. Кожите защитават от студа толкова добре и голото тяло на Безмълвната дама излъчва такава горещина, че на него му е наистина топло от… колко време? Месеци? Години?

С огромно усилие Крозиър отмята горната част на кожената завивка, която покрива и двамата, за да пусне под нея малко прохладен въздух.

Безмълвната се размърдва леко, но не се събужда. Докато я гледа в сумрака на палатката, Крозиър си мисли, че тя прилича на дете — може би като някоя от по-малките дъщери на братовчед му Албърт.

С тази мисъл наум — спомняйки си как играе крокет на зелената поляна в Дъблин — Крозиър отново потъва в сън.

Тя е облечена в своята парка и е коленичила пред него; дланите й са на около фут разстояние една от друга и въженце, направено от животински сухожилия или черва, танцува между разперените й пръсти. Тя използва сухожилията вместо връвчица, за да си играе на нещо, подобно на детската игра „котешка люлка“.

Крозиър я наблюдава унило.

Сложните плетеници на въженцето непрекъснато оформят две фигури. Първата се състои от три линии, образуващи два триъгълника отгоре, където се намират палците на момичето, а двойният клуп в центъра наподобява островръх купол. Втората фигура — дясната й ръка е изтеглена настрани, а два прави отрязъка от въженцето стигат почти до лявата ръка, където клупът обхваща само палеца и кутрето — представлява сложна малка примка от двойни нишки, която прилича на карикатурна фигурка с четири овални крачета или лапи и глава във формата на клуп.

Крозиър няма представа какво представляват фигурките. Той бавно поклаща глава, за да й покаже, че не иска да играе.

За миг Безмълвната впива тъмните си очи в неговите. После разваля фигурката, отпускайки с изящно движение малките си ръце, и оставя въженцето в малката костена купичка, от която той пие бульона си. Секунда по-късно тя изпълзява от палатката през многобройните покривала на изхода.