Дан Симънс - Ужас

— Господин Хики — каза тихо той, — колкото и да съм благодарен за великодушното предложение да спасите живота ми, трябва да знаете, че няма да имате нужда от мен, за да осъществите замисленото, а именно — да разчлените телата на своите другари, за да се сдобиете с месо.

— Аз няма… — започна Хики.

— Дори един аматьор може да усвои дисекционната анатомия доста бързо — прекъсна го Гудсър с достатъчно силен глас, за да накара помощник-калафатника да замълчи. — Когато някой от тези господа, които взимате със себе си в качеството на личен запас от храна, умре — или когато му помогнете да умре, — вие трябва само да наточите моряшкия си нож и да започнете да режете.

— Ние няма да… — изкрещя Хики.

— Но аз силно ви препоръчвам да вземете със себе си трион — надигайки глас, продължи Гудсър. — Един от трионите на господин Хъни ще свърши работа. Докато пръстите и месото от бедрата, прасците и корема се режат лесно с нож, със сигурност ще ви трябва трион, за да отделите ръцете и краката от тялото.

— Проклет да сте! — изпищя Хики. Той пристъпи напред заедно с Менсън, но се спря, когато помощниците на капитана и пехотинците отново вдигнаха пушките и мускетите.

Невъзмутим и без дори да поглежда към Хики, лекарят посочи огромната фигура на Магнъс Менсън, сякаш мъжът представляваше анатомична графика, окачена на стената.

— Работата не се различава особено от рязането на коледна пуйка. — Той очерта във въздуха няколко вертикални линии в областта на горната половина на тялото на Менсън и една хоризонтална под кръста. — Ръцете трябва да се отрежат при раменните стави, разбира се, но за да отделите краката, трябва да разрежете с трион тазовите кости.

Жилите на шията на Хики се издуха и бледото му лице почервеня, но той не произнесе нито дума, докато Гудсър продължаваше да говори.

— Аз бих използвал моя по-малък костен трион, за да отрежа краката при коленете и, разбира се, ръцете при лактите, а след това бих взел скалпела, за да изрежа избраните части — бедрата, бузите на задника, бицепсите, трицепсите, делтовидните мускули и месестите части на пищяла. Едва след това се започва с истинското разсичане на гръдния кош — гръдните мускули, — за да се достигне до подкожната тлъстина, която вие, господа, може да сте запазили в областта на лопатките или по кръста и на хълбоците. Разбира се, количеството на тлъстините и мускулите няма да е голямо, но аз съм сигурен, че господин Хики няма да пропусне нищо.

Един от моряците зад Крозиър падна на колене в чакъла, разтърсен от спазми в опит да повърне.

— Имам един инструмент, наречен тенакулум, за разчупване на гръдната кост и отделянето на ребрата — каза тихо Гудсър, — но се боя, че не мога да ви го дам. Един добър чук и длето — каквито има след инструментите във всяка лодка, сигурно сте забелязали — могат със същия успех да се използват за тази цел. Препоръчвам ви първо да отрежете и изядете всичкото месо, а главата, ръцете, краката и вътрешностите — цялото съдържание на коремната кухина — да оставите за по-късно. Предупреждавам ви, че е доста по-трудно да разчупите дългите кости, за да извлечете от тях костния мозък. Ще ви е нужен някакъв дълбаещ инструмент, нещо като длетото на господин Хъни. И забележете, че костният мозък, извлечен от сърцевината на костите, ще бъде червен и на бучки… и смесен с парчета от костта, така че няма да е безопасно да се яде суров. Препоръчвам ви да сложите костния мозък на вашите приятели в котле и да го кипнете няколко минути на бавен огън, преди да го изконсумирате.

— Майната ти — изръмжа Корнилиъс Хики.

Доктор Гудсър кимна.

— А — добави тихо лекарят, — когато започнете да ядете мозъка, това ще е най-простото нещо. Просто изрежете долната челюст, изхвърлете я заедно със зъбите и използвайте какъвто и да било нож или лъжица, за да издълбаете и да си пробиете път през небцето до черепната кутия. Ако желаете, можете да обърнете черепа надолу, да седнете около него и да започнете да си гребете с лъжичка като от коледен пудинг.

Известно време всички мълчаха, чуваха се само воят на вятъра и стоновете, скърцането и пропукването на леда.

— Има ли още някой, който иска да си тръгне утре? — извика капитан Крозиър.

Рубен Мейл, Робърт Синклер и Семюъл Хъни — съответно старшината на бака на „Ужас“, марсовият старшина на „Еребус“ и ковачът на „Ужас“ — пристъпиха напред.

— Тръгвате с Хики и Ходжсън? — попита Крозиър. Постара се да не показва колко е шокиран.