Дан Симънс - Ужас

„Но пък и никой освен мен не е излизал сам на леда, без да носи дори фенер със себе си, за да броди из гората от тороси“ — помисли си Ървинг.

Той ясно осъзнаваше, че единственото му оръжие е пистолетът, който лежеше дълбоко в джоба на шинела му.

След четирийсет минути търсене сред върховете на глетчерите в мрака и вятъра при минус четирийсет и пет градуса 58 58 Около минус четирийсет и три градуса по Целзий. Ървинг почти беше взел решение да прояви находчивост някой друг път, за предпочитане след няколко седмици, когато слънцето ще стои над южния хоризонт по-дълго от няколко минути дневно.

И тогава той видя светлината.

Гледката беше доста зловеща — цялата снежна пряспа в леденото дере между няколко тороса сякаш излъчваше от недрата си златисто сияние, като от някаква вътрешна вълшебна светлина.

Или вещерска светлина.

Ървинг се приближи, като се спираше в сянката на всеки леден израстък, за да се убеди, че това е наистина сянка, а не някаква тясна пукнатина в леда. Вятърът тихо свистеше сред разкривените върхове на глетчери и ледени колони. Виолетовата светлина на северното сияние танцуваше наоколо.

Снежната пряспа имаше форма — изваяна или от вятъра, или от ръцете на Безмълвната — на нисък купол с достатъчно тънки стени, пред които да прониква проблясващата жълтеникава светлина.

Ървинг се спусна в малкото ледено дере, което всъщност представляваше просто вдлъбнатина между две плочи паков лед, оградена от натрупан сняг, и се приближи до малък черен отвор, който му се струваше разположен твърде ниско, за да е свързан с купола във високата пряспа, намираща се в единия край на дерето.

Навлечените с няколко пласта дрехи рамене на Ървинг едва успяха да преминат през входния отвор — ако това наистина беше вход. Преди да пропълзи навътре, той се зачуди дали не трябва да извади пистолета си и да дръпне петлето. „Не особено приятелски приветствен жест“ — помисли си той.

С усилие се промъкна през дупката.

Тесният проход продължаваше надолу колкото дължината на половина му тяло, а в следващите осем фута се издигаше нагоре. Когато главата и раменете на Ървинг се измъкнаха от другия край на тунела, на светло, той примигна, огледа се и зяпна от изненада.

Първото нещо, което забеляза, беше, че Безмълвната дама е гола под разгърнатите си дрехи. Тя лежеше на платформа, изсечена в снега, на около четири фута от лейтенант Ървинг и на около три фута над него. Голите й гърди се виждаха добре — той виждаше малкия каменен талисман във формата на бяла мечка, който тя беше взела от мъртвия си спътник, да се поклаща на шнурчето си между гърдите й — и тя не направи никакво усилие да ги прикрие, докато го гледаше с немигащите си очи. Не беше уплашена. Очевидно го беше чула да се приближава много преди той да започне да се промъква през входа на снежния купол. В ръцете си тя държеше късия, но много остър каменен нож, който той бе видял за пръв път в склада за корабни въжета.

— Моля да ме извините, госпожице — каза Ървинг. Той не знаеше какво да направи по-нататък. Добрите обноски изискваха да изпълзи назад от будоара на дамата, колкото и нелепо и непохватно да изглежда подобно движение, но той си напомни, че е дошъл тук с мисия.

От вниманието му не убягна, че така, както беше заклещен в коридора към снежната къща, Безмълвната лесно можеше да се наведе напред и да му пререже гърлото с ножа си, а той нямаше да е в състояние да й окаже сериозна съпротива.

Ървинг успя да се измъкне от входния коридор, издърпа след себе си кожената чанта и се изправи на колене, а след това и на крака. Тъй като подът на снежната къща беше издълбан под нивото на леда и снега отвън, Ървинг разполагаше с достатъчно пространство, за да се изправи в цял ръст в центъра на купола и над главата му да останат още няколко инча. Той осъзна, че снежната къща, която отвън изглеждаше просто като сияеща пряспа, всъщност беше построена от блокове от пресован сняг, изсечени и подредени като свод по много изобретателен начин.

Ървинг, който беше получил образованието си в най-доброто артилерийско училище на кралския флот и винаги се беше представял добре по математика, веднага обърна внимание на насочената нагоре спирала от снежни блокове, всеки от които имаше малко по-голям наклон навътре в сравнение с предишния, а централният, затварящ блок беше натиснат на мястото си отгоре. Той забеляза мъничка дупка за пушек или комин — не повече от два инча в диаметър, — която се намираше отстрани до затварящия блок.