Дан Симънс - Ужас

Ървинг погледна надолу и осъзна, че също седи на дебела животинска кожа, постлана върху тази по-тясна платформа. „Откъде ли е взела тази втора животинска кожа?“ — зачуди се той, преди да си спомни, че преди около седем месеца тя беше получила парката на стария ескимос. Побелелият старец, който беше умрял на кораба, след като беше прострелян от един от хората на Греъм Гор.

Жената развърна първо старата кухненска салфетка, без да реагира по никакъв начин при вида на петте завити в нея сухара. Ървинг беше прекарал доста време в подбиране на най-малко проядените от гъгрици сухари. Той се почувства леко засегнат от това, че старанието му беше останало неоценено. Когато разопакова малката порцеланова кутийка на майка му, запечатана с восък отгоре, ескимоската поднесе към лицето си ориенталската копринена кърпичка — със сложна украса в яркочервено, зелено и синьо — и за миг я притисна към бузата си. След това я остави настрани.

„Жените навсякъде са еднакви“ — помисли си неволно Джон Ървинг. Той осъзна, че макар да беше имал сексуални контакти с не една млада жена, той никога не беше изпитвал толкова силно чувство на… интимност… както в този момент, докато седеше най-невинно под светлината на лампата с тюленова мас с тази полугола туземка.

Когато отвори кутията и видя мармалада, Безмълвната дама отново впери поглед в лицето на Ървинг. Сякаш го изучаваше.

С неумела пантомима той й обясни как да размаже мармалада върху сухарите и да ги изяде.

Тя не помръдна и не отмести поглед.

Най-накрая жената се наведе напред и протегна дясната си ръка, сякаш се опитваше да го достигне над пламъците. Ървинг леко потрепна, преди да осъзнае, че тя се пресяга към една малка ниша, изсечена в покритата с кожа ледена платформа, върху която седеше той. Лейтенантът се престори, че не забелязва как дрехата й се плъзна надолу и гърдите й се разлюляха свободно, докато се пресягаше.

Тя му предложи нещо червеникаво и бяло, което миришеше на мъртва и разлагаща се риба. Той осъзна, че това е друга буца от мас на тюлен или някакво друго животно, която беше прибрана в снежната ниша на студено.

Той я прие, кимна и продължи да я стиска в ръцете си, облегнати на коленете. Нямаше представа какво да прави с нея. Може би трябваше да я отнесе обратно на кораба, за да я използва за своя собствена лампа?

Тогава устните на Безмълвната леко потрепнаха и за миг на Ървинг му се стори, че тя се усмихва. Жената извади късия си остър нож и няколко пъти бързо поднесе острието му към устата си, сякаш се канеше да отреже долната си пълна, розова устна.

Ървинг я гледаше и продължаваше да държи в ръцете си меката топка от лой и кожа.

Безмълвната въздъхна, пресегна се и взе лоената топка, поднесе я към себе си и отряза от нея няколко тънки резенчета, които подхвърляше право в устата си, буквално пъхвайки острието между зъбите си. За миг се спря, за да ги сдъвче, след което отново му подаде лоената буца с жилавата тюленова кожа — той вече беше почти уверен, че това е тюлен.

На Ървинг му се наложи доста да порови в шестте пласта дрехи, шинела, куртката, пуловера и жилетката, за да намери моряшкия си нож, който лежеше в калъфа на колана му. Той показа острието на Безмълвната, чувствайки се като малко дете, очакващо похвала за научения урок.

Тя кимна едва забележимо.

Ървинг поднесе вонящата и разтекла се буца към отворената си уста и бързо плъзна по нея ножа си, както беше направила ескимоската.

Едва не си отряза носа. И със сигурност щеше да отреже долната си устна, ако ножът не се беше забил в тюленовата кожа — ако наистина беше тюленова — и мекото месо и бялата мас не се бяха повдигнали леко нагоре. Една-единствена капчица кръв се отрони от порязаната му носна преграда.

Безмълвната не обърна никакво внимание на кръвта, само леко поклати глава и подаде на Ървинг своя нож.

Той стисна в ръката си непривично лекия нож и опита отново, като отряза уверено парче от горе на долу, към устната си, докато капката кръв се отронваше от носа му и падаше върху лойта.

Острието премина през буцата лесно, като през масло. Малкият каменен нож беше — неясно по какъв начин — много по-остър от неговия собствен.

Парчето мас изпълни устата му. Той задъвка, опитвайки се с идиотски гримаси и кимания да изрази благодарността си към жената иззад вдигнатата лоена буца и навирено острие.

На вкус приличаше на мъртъв от десет седмици шаран, изваден от дъното на Темза край изхода на мръсния канал на Улуич.