Дан Симънс - Ужас

Капитан Фицджеймс стоеше самотен до релинга и пушеше лулата си.

— Добър вечер, капитан Крозиър.

— Добър вечер, капитан Фицджеймс. Влизали ли сте вътре в това… това… — Крозиър не успя да намери подходящата дума и просто махна с ръка към шумния, осветен град от платнени стени и сложно оплетен такелаж. Факлите и мангалите светеха ярко.

— Да, влизах — отвърна Фицджеймс. — Бих казал, че хората ни са проявили изумителна изобретателност.

Крозиър не знаеше какво да отговори.

— Въпросът сега е — продължи Фицджеймс — дали техният многочасов труд ще отиде в полза на експедицията… или на Дявола.

Крозиър се опита да погледне в очите на по-младия офицер, скрити под козирката на увитата с шал фуражка. Той нямаше представа дали Фицджеймс се шегува.

— Предупредих ги — изръмжа Крозиър, — че не трябва да хабят нито една пинта масло и нито една бучка въглища за проклетия карнавал. Погледнете тези огньове!

— Мъжете ме увериха — каза Фицджеймс, — че използват само маслото и въглищата, които са спестили, като не са отоплявали „Еребус“ пред последните седмици!

— Чия идея беше този… лабиринт? — попита Крозиър. — Цветните зали? Черната стая?

Фицджеймс издиша дима, извади лулата от устата си и се засмя.

— Всичко това е идея на младия Ричард Ейлмър.

— Ейлмър? — повтори Крозиър. Той си спомняше името, но не и лицето на мъжа. — Вашият стюард на оръжейната?

— Същият.

Крозиър си спомни дребничък мъж с хлътнали, мътни очи, педантична нотка в гласа и остри, черни мустачки.

— На него откъде пък му е хрумнало това, по дяволите?

— Ейлмър е живял няколко години в Съединените щати, преди да се завърне у дома през 1844 година и да започне работа в Изследователската служба — каза Фицджеймс. Зъбите му леко потракваха по мундщука на лулата. — Той твърди, че през четирийсет и втора година, докато живеел при своя братовчед в Бостън, чел някакъв глупав разказ, в който е бил описан точно такъв маскарад, с такива разноцветни зали. В някакво евтино издание, което се казвало „Списанието на Греъм“ 51 51 Американско списание от средата на XVIII в., издавано във Филаделфия, чийто редактор през 1842 г. е бил Едгар Алън По. Разказът, който е прочел Ейлмър, е „Маската на алената смърт“ на По. , ако не ми изневерява паметта. Ейлмър не помни точно сюжета на разказа, но си спомня, че се е разказвало за странен бал-маскарад, който бил организиран от някой си принц Просперо… и той е абсолютно уверен, че там залите са били разположени именно в такава последователност, с ужасна черна стая в края. Мъжете направо се влюбиха в идеята.

Крозиър само поклати глава.

— Франсис — продължи Фицджеймс, — в течение на две години и един месец под командването на сър Джон алкохолът на този кораб се намираше под строга възбрана. Въпреки това аз успях да внеса на борда три бутилки прекрасно уиски, подарени ми от баща ми. Остана ми една от тях. Ще ми окажете ли честта да я изпиете с мен тази вечер? След три часа хората ще започнат да пекат месото на мечките, които отстреляха вчера. Вчера дадох позволение на нашия господин Уол и на вашия господин Дигъл да монтират на леда две печки от велботите, за да подгреят няколко консерви със зеленчуци, и да построят огромен грил в тъй наречената бяла стая, където да изпекат месото. Ако не друго, то това ще е първото ни прясно месо от три месеца насам. Желаете ли да се присъедините към мен на бутилка уиски в бившата каюта на сър Джон, докато не стане време за празничната вечеря?

Крозиър кимна и последва Фицджеймс в кораба.

Крозиър и Фицджеймс се появиха от „Еребус“ известно време преди полунощ. В каюткомпанията беше ужасно студено, но тук, в нощта, студът щурмува телата и сетивата им. През последните два часа беше задухал лек вятър, и навсякъде наоколо факлите и трикраките мангали — Фицджеймс беше предложил, а след първия час пиене на уиски Крозиър се беше съгласил да се изпратят навън допълнителни чували с въглища и фотоген 52 52 Старото име на керосина. за откритите мангали, за предпазване на веселбарите от измръзвания — танцуваха и пращяха в минус стоградусовата мразовита нощ.

Двамата капитани бяха разговаряли много малко, всеки потънал в меланхоличните си мисли. Нарушиха уединението им десетина пъти. Лейтенант Ървинг се яви да доложи, че се връща на „Ужас“, за да поеме вахтата си; лейтенант Ходжсън се яви, за да доложи, че е пристигнал на карнавала заедно с останалите вахтени от неговата смяна; други офицери с нелепи костюми идваха да съобщят, че на карнавала всичко е наред; различни вахтени и офицери от „Еребус“ идваха да докладват, че отстъпват от дежурство или поемат дежурство; инженерът Грегъри се появи, за да съобщи, че спокойно могат да използват част от въглените за мангалите, тъй като са им останали запаси само за няколко часа каране под пара, когато настъпи митичното затопляне на времето, а после се оттегли, за да нареди да бъдат отнесени няколко чувала с въглища при ставащата все по-дива церемония сред ледовете; старият шивач на платна господин Мъри — облечен като гробар и сложил под високата си шапка от боброва кожа маска на череп, която не се различаваше особено много от собственото му съсухрено лице — се извини и попита може ли да вземе два резервни кливера, за да може да се издигне щит срещу вятъра около новозапалените мангали.