Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— И той добре ли е сега?

При този въпрос момичето от харема извърна глава и косата й закри профила й. Господарката й отговори:

— След това той ни напусна. Нямам представа къде е. Но моля ви, докторе, повече не го споменавайте!

Старият лекар огледа наполовина обърнатото към него лице. Върху голото й рамо забеляза вече пожълтяваща синина, както и множество други белези и дълги линии, обагрящи бялата плът около врата й. Но той беше мъдър човек и предпочете да не задава повече въпроси — беше чувал достатъчно слухове относно неморалното поведение на принцеса Есма Султан.

Някога той бе присъствал на раждането й, като бе следил работата на акушерката. Още от пеленаче Есма се бе оказала неспокойно бебе, което непрекъснато имаше колики и плачеше в ръцете на майка си. Но позицията й като любимка на султан Абдул Хамид й бе дала образование и привилегии, предоставяни обикновено само на османските принцове и никога на жените. А лоялността й към нейния полубрат Махмуд, както и дълбокото им приятелство й бяха гарантирали окончателно положението й след смъртта на братовчед им Селим Трети.

Но дори и лекарят нямаше право да докосва османска принцеса без нейното изрично разрешение и при строго наблюдение от странични хора. Сега докторът я помоли да плюе в малка златна чинийка, а после да опише симптомите си и времето на първото им появяване. Очите й бяха ясни, но измъчени, с дълбоки сини полумесеци отдолу.

Докато разглеждаше плюнката й в чинийката и наблюдаваше безизразните й очи, забеляза някакъв странен нервен спазъм на дясната й вежда.

— Моля за позволение да ви прегледам обстойно, Есма Султан! Евнух, подгответе я зад балдахина!

Стефан Каратеодори отстъпи назад, а главният евнух влезе зад балдахина и започна да съблича господарката си, след което я облече в широка ленена нощница. По едно време извика:

— Можете да се приближите, докторе! Ще ви наблюдаваме!

Каратеодори постави нежно ръка върху рамото на принцесата и вдигна дланта й към очите си, за да я огледа по-добре. Но след като хвана и другата й ръка, тя трепна, издърпа ръцете си и ги скри в широките си ръкави.

— Византиецо, трябва да ме предупреждаваш, преди да докоснеш ръцете ми! — изръмжа тя.

— Моля да ми простите! — изрече смирено докторът и зачака с протегната ръка тя да върне своята. Когато го направи, той огледа внимателно белия полумесец на нокътя на палеца й и прясно изрисуваната й с къна китка. Кожата й беше студена и влажна, прозрачнобяла, с бледи синкави оттенъци. Под зорките очи на двама евнуси и следен внимателно от самата пациентка, докторът прегледа корема на принцесата. Нямаше никакви болки при натиск.

Накрая принцеса Есма избута ръката му от корема си и издърпа ленения чаршаф чак до носа си. Очите й започнаха да се стрелкат налудничаво наляво-надясно и тя изкрещя:

— Вони на гниеща плът! Навсякъде! Как може да не я усещате? Явно сте се наговорили да се преструвате. Но не може да не я усещате, защото е толкова силна, че чак я вкусвам!

Старият лекар не каза нищо.

— Сънувам как Босфорът прелива от трупове. По течението се носят глави подобно на пъпеши, хвърлени в морето! Ангели се спускат към морската пяна и макар да пляскат силно с крила, не могат да вдигнат душите им към небето!

Лекарят чакаше. Мълчеше. Когато видя, че принцесата се поуспокои, й прошепна в ухото:

— Трябва да говорим насаме, Есма Султан!

Принцесата надигна леко глава, присвила очи. Но все пак отпрати с ръка стража и прислужницата си, въпреки че главният евнух Шафран отказа да напусне. Скръсти огромните си ръце пред гърдите, разкрачи леко крака и вдигна предизвикателно глава.

Гръцкият лекар кимна и изчака останалите слуги да напуснат голямата стая. А после започна:

— Когато се родихте, принцесо, беше най-лошата година на Ангела на Смъртта. Чумата отне живота на една трета от жителите на Константинопол и отникъде не се виждаше надежда. Тогава се родихте вие — благословия за всички, момиче! Нямаше да ви се налага да се съревновавате с братята си за султанския трон. Харемът празнуваше раждането на една красива дъщеря, която всички щяха да кипрят и глезят!

— И какво му е хубавото да си жена? — извика Есма, отмятайки глава върху бродираната възглавница. — В това, че се омъжваш и оставаш цял живот зад стените на харема ли? Или че от утробата до гроба те държат в постоянен плен и всъщност никога не можеш да се родиш напълно? Ако не беше смъртта на съпруга ми, аз също щях да имам подобна съдба!