Линда Лафърти - Нощите на османската принцеса

— Така е. Крайно необичайно е една принцеса да не се омъжи повторно, особено повече от десетилетие след загубата на съпруга си. Озадачавате цял Константинопол.

— По-скоро бих искала да видя главата си на кол, плашеща хората на рибния пазар под Топкапъ, отколкото да поискам друг съпруг!

— На една дъщеря й е спестена грозотата на мъжкия свят — отвърна докторът, като се почеса по брадата. — Нали точно такава е била заповедта на Мохамед — да останете изолирани от по-грубия, по-бруталния пол?

— И смееш да ми цитираш Пророка, така ли, византиецо?! Тогава да ти кажа, че нашият Пророк е изисквал от мъжете да уважават жените си, а не да ги изолират! Освен това… виждала съм достатъчно бруталност, докторе. Стига ми за цял живот!

Старият лекар се замисли. И накрая рече:

— Може би ще благоволите да споделите с мен какво сте видели?

Принцесата закри уста с кърпичка, но заговори, макар и с приглушен глас:

— Видях убийството на братовчед ми Селим. Той се скри в харема, но убийците го извлякоха на двора и го заклаха като свиня, под лимоновото дърво. А после накълцаха цялото му тяло на парчета с ятаганите си. Кръвта му опръска всичко наоколо, изцапа листата на дървото, под което някога толкова обичах да си играя!

— Наистина сте видели твърде много, принцесо. Една жена не трябва да вижда подобни неща. Организмът й не е създаден за това.

Есма Султан се надигна на лакът и възкликна:

— Организмът ли, докторе? Давате ли си сметка, че думите ви са унизителни както за мен, така и за всички жени? Знаете ли, че видях как една стара прислужница скри брат ми във фурна, когато дойдоха да го търсят, за да го убият! Ето ви го женския организъм! А когато после разбраха за хитростта й, видях как три от тези животни я изнасилиха един след друг, за да я накарат да си плати за лоялността към семейството на султана! Една прислужница, която е спасила османец, мъж! И никаква подкрепа от други мъже, никаква защита!

— Като че ли всички османци са обречени на страдание — отбеляза замислено докторът. — Но аз съм дошъл, за да ви помогна да оздравеете — направи пауза и след кратко колебание добави: — Ако принадлежахте към моята религия, бих ви препоръчал да си изповядате греховете пред патриарха. Изповедта би ви дарила с покой и би ви помогнала да се помирите с Бога.

Настъпи тягостна тишина. Сякаш всички бяха спрели да дишат. И продължи толкова, че дори глухите уши на доктора доловиха стърженето на дървените вили на градинарите под прозорците на двореца, които събираха нападалите листа.

— Смееш да приписваш твоите езически ритуали на една османска принцеса?! — изкрещя накрая Есма Султан и чак седна в леглото, като кобра, подготвяща се да скочи напред.

Каратеодори си даде сметка, че беше прекалил, но пък беше твърде стар и прекалено уважаван, за да се страхува от гнева на сестрата на султана.

— Просто разсъждавах на глас какво бих ви предписал, ако бяхте от Светата православна църква — отговори спокойно. — Но тъй като не сте, мога само да се надявам, че Аллах ще се смили над ориста ви и ще ви излекува от главоболията, кошмарите и безсънните нощи, от онези видения за мъртви мъже, които препълват чистите води на Босфора. Имам, разбира се, отвари, които ще ви помогнат да заспите, както и компреси за глава с успокояващи лавандулови масла, които ще облекчат главоболието ви. Но чрез тях мога да излекувам само симптомите на вашето заболяване. Защото те са причинени от нещо много по-дълбоко, от нещо, което ви преследва отвътре и което аз като лекар на физиологията не мога да докосна!

— Вие сте твърде стар, за да лекувате когото и да било! — отсече Есма Султан и му обърна гръб. — Освобождавам ви, за да се върнете в кръчмата и да се наливате с алкохола, който ви е размил мозъка толкова, че вече сте напълно безполезен за османските султани! И ще съобщя за вас на моя ангелски брат!

Лекарят кимна, че разбира и в този момент зад него веднага се появи страж, за да го изпрати до портите на двореца.

Изминаха много дни, откакто Есма Султан бе напускала за последно покоите си, за да се разхожда из градините или да посещава любимата си библиотека. Безмиалем и останалите жени от харема се редуваха, за да поднасят на принцесата шербети и сиропи, ечемичена вода и сладка баклава, приготвена от гръцката им готвачка Мария. Назип й предложи веднъж и лула с опиум, която принцесата прие с радост, но бързо върна, защото й прилоша. Есма Султан се кълнеше, че надушва трупове, гниещи мъртви тела. И повръщаше безмълвно в медната купа, оставена край леглото й, докато Безмиалем притискаше влажни кърпи към челото й.