Филипа Грегъри - Бялата кралица

В средата на втората седмица идва пратеник от двора и носи писмо за мен и едно за Елизабет. Викам я в личния си кабинет, далече от момичетата, които са завзели кухнята и правят марципанови сладкиши за вечеря, и отваряме писмата си в двата края на писалището.

Моето е от краля:

Предполагам, че Елизабет е говорила с теб за голямата любов, която изпитва към мен, и исках да те уведомя за плановете си. Моето намерение е съпругата ми да признае, че е преминала детеродната възраст, и да се засели в абатството Бърмъндси, и да ме освободи от брачните ми клетви. Ще осигуря нужните разрешения, след това ще се оженя за твоята дъщеря и тя ще бъде кралица на Англия. Ти ще приемеш титлата Нейна светлост, майката на кралицата, и в сватбения ни ден аз ще ти върна дворците Шийн и Гринич, заедно с положението ви на кралска особа. Дъщерите ти ще живеят с теб и в двора, и ще имаш правото да уредиш женитбите им. Те ще бъдат почитани като сестри на кралицата на Англия и на кралската фамилия Йорк.

Ако някой от двамата ти синове е укрит и ти е известно местонахождението му, сега можеш спокойно да изпратиш да го доведат. Ще го направя свой наследник, докато Елизабет ми роди син.

Ще се оженя за Елизабет по любов, но съм сигурен, че можеш да видиш, че това е решение на всичките ни трудности. Надявам се на одобрението ти, но ще действам при всички положения.

Прочитам писмото два пъти и успявам да се усмихна мрачно на безчестния му начин на изразяване. Мисля си, че „решение на всичките ни трудности“ е хитър начин да опише едно кърваво отмъщение, което погуби брат ми и сина ми Грей и което ме накара да подбудя бунт срещу него и да прокълна ръката, с която държи меча. Но Ричард е Йорк — те приемат победата като нещо, което им се полага — и тези предложения са добри за мен и близките ми. Ако синът ми Ричард може да се върне благополучно у дома и отново да бъде принц в двора на сестра си, ще съм постигнала всичко, което се зарекох да си върна, а брат ми и синът ми няма да са загинали напразно.

Хвърлям поглед надолу по масата към Елизабет. Тя е порозовяла, а очите ѝ са пълни с лъскави сълзи.

— Брак ли ти предлага? — питам я.

— Кълне се, че ме обича. Казва, че му липсвам. Иска да се върна в двора. Кани те да дойдеш с мен. Иска всички да узнаят, че ще бъда негова съпруга. Казва, че кралица Ан е готова да се оттегли.

Кимвам.

— Няма да отида, докато тя е там — казвам. — А ти можеш да се върнеш в двора, но трябва да се държиш по-дискретно. Дори ако кралицата ти каже да се разхождаш с него, трябва да вземаш придружителка. И не бива да сядаш на нейното място.

Тя се кани да ме прекъсне, но аз вдигам ръка:

— Наистина, Елизабет, не искам да те сочат като негова любовница, особено ако се надяваш да бъдеш негова съпруга.

— Но аз го обичам — казва тя простичко, сякаш единствено това има значение.

Поглеждам я и знам, че изражението ми е сурово.

— Можеш да го обичаш — казвам. — Но ако искаш да се ожени за теб и да те направи своя кралица, ще трябва да направиш нещо повече, не просто да обичаш.

Тя притиска писмото му до сърцето си.

— Той ме обича.

— Може и да те обича, но няма да се ожени за теб, ако за теб се носят слухове. Никоя жена не успява да стане кралица на Англия просто защото е обичлива. Ще трябва да си изиграеш картите правилно.

Тя си поема дъх. Дъщеря ми не е глупачка и е Йорк до мозъка на костите.

— Кажи ми какво трябва да направя — казва тя.

Сбогувам се с дъщерите си в един мрачен февруарски ден и гледам как тяхната стража поема в тръс през мъглата, която се вихри около нас през целия ден. Изгубват се от поглед след броени мигове, сякаш са изчезнали в облак, във вода, и тропотът на копитата заглъхва, а после утихва напълно.

Къщата ми се струва много празна без по-големите момичета. И отдадена на мъката си по тях, откривам, че мислите и молитвите ми се насочват към моите момчета, към мъртвото ми бебе Джордж, изгубеното ми момче Едуард и отсъстващия ми син Ричард. Не съм получила никаква вест за Едуард, откакто отиде в Тауър, и от Ричард след първото писмо, когато той ми съобщи, че се справя добре и отговаря на името Питър.

Въпреки собствената си предпазливост, въпреки собствените си страхове започвам да се надявам. Започвам да мисля, че ако крал Ричард се ожени за Елизабет и я направи своя кралица, аз ще бъда приета отново в двора, ще заема мястото си като нейна светлост, майката на кралицата. Ще се уверя, че Ричард е достоен за доверие, и тогава ще повикам сина си.