Филипа Грегъри - Бялата кралица

Момичето ми се поколебава:

— И, разбира се, тя не изглежда добре в тях. — Не казва нищо повече, но аз си мисля за Ан Невил, съсипана от скръб, уморена, болна, редом с това цъфтящо момиче.

— И в стаята стоиш точно зад нея? Имаш предимство?

— Никой не говори за закона, който ни провъзгласи за копелета. Всички ме наричат „принцесо“. А когато кралицата не вечеря — което се случва често — тогава аз влизам на вечеря като първа дама и сядам до краля.

— Следователно самата кралица Ан те поставя в неговата компания, дори на собственото си място, и всички виждат това. Не Ричард? Тогава какво става?

— Той казва, че ме обича — изрича тя тихо. Опитва се да бъде скромна, но гордостта и радостта пламтят в очите ѝ. — Казва, че аз съм първата любов на живота му и ще бъда последната.

Надигам се от стола си, отивам до прозореца и дръпвам плътната завеса, за да мога да погледна към ярките студени звезди над равнината на Уилтшър. Мисля, че знам какво прави Ричард, и дори за минута не си помислям, че се е влюбил в дъщеря ми, нито че кралицата ѝ шие рокли, защото я обича.

Ричард играе трудна игра с дъщеря ми, за да опозори и нея, и мен, и да направи на глупак Хенри Тюдор, който се врече да я направи своя съпруга. Тюдор ще научи — толкова бързо, колкото неговите шпиони успеят да се качат на някой кораб — че бъдещата му невеста е влюбена в неговия враг и из целия двор се знае, че е негова любовница, докато съпругата му гледа усмихнато отстрани. Ричард би направил това, за да навреди на Хенри Тюдор, дори и да опозори собствената си племенница. Кралица Ан ще предпочете да бъде отстъпчива, отколкото да се опълчи на Ричард. И двете момичета Невил бяха третирани като пачаври от мъжете си: Ан беше покорна слугиня още от първия ден на брака им. И освен това тя не може да му откаже. Той е крал на Англия, който няма мъжки наследник, а тя е безплодна. Ще го умолява да не я напуска. Тя няма никакво влияние: нито син и наследник, нито бебе в люлката, никакъв шанс да зачене: няма никакви козове, които да изиграе. Тя е безплодна жена без собствено състояние — не е годна за нищо освен за манастира или за гроба. Трябва да се усмихва и да се подчинява: протестите няма да ѝ донесат никаква полза. Дори и това, че ще помогне в унищожаването на репутацията на дъщеря ми, вероятно няма да спечели на Ан нищо повече от почетно анулиране на брака ѝ.

— Той каза ли ти да разтрогнеш годежа си с Хенри Тюдор? — питам я.

— Не! Няма нищо общо с това!

— О — кимвам. — Но си наясно, че това ще бъде огромно унижение за Хенри Тюдор, когато вестта се разнесе.

— И без друго никога не бих се омъжила за него — избухва тя. — Мразя го. Вярвам, че именно той е изпратил хората да убият нашите момчета. Щеше да дойде в Лондон и да завземе трона. Ние знаехме това. Затова призовахме дъжда. Но сега… но сега…

— Сега какво?

— Ричард казва, че ще напусне Ан Невил и ще се ожени за мен — промълвява тя. Лицето ѝ свети от радост. — Казва, че ще ме направи своя кралица и синът ми ще седне на бащиния ми трон. Ще създадем династия на рода Йорк и бялата роза ще бъде цветето на Англия завинаги — тя се поколебава. — Знам, че не можеш да му имаш доверие, почитаема майко, но това е мъжът, когото обичам. Не можеш ли да го обикнеш заради мен?

Мисля си, че това е най-старият, най-тежкият въпрос между една майка и нейната дъщеря: Мога ли да го обичам заради теб?

Не. Това е човекът, който завиждаше на съпруга ми, човекът, който уби брат ми и сина ми Ричард Грей; който открадна трона на сина ми Едуард и го изложи на опасност, ако не и нещо по-лошо. Но не е нужно да отговарям с истината на това мое най-честно дете. Не е нужно да бъда откровена с това толкова открито дете. Тя се е влюбила в моя враг и иска щастлив завършек.

Разтварям обятия за нея.

— Винаги съм искала единствено твоето щастие. Ако той те обича и е готов да ти бъде верен, и ти го обичаш, тогава не искам нищо повече — лъжа.

Тя се сгушва в обятията ми и обляга глава на рамото ми. Но тя не е глупачка, тази моя дъщеря. Вдига глава и ми се усмихва.

— И ще бъда кралица на Англия — казва тя. — Поне това ще ти се понрави.

Дъщерите ми остават с мен близо месец и ние водим живот на обикновено семейство, както искаше Елизабет някога. През втората седмица започва да вали сняг, ние намираме шейната на Несфийлд, впрягаме един от конете, които теглят каруците, и се отправяме към един от съседите, а след това откриваме, че снегът се е стопил и трябва да останем да пренощуваме. На другия ден трябва да се тътрим към вкъщи през калта и кишата, тъй като не могат да ни заемат коне, и се редуваме да яздим без седло върху собствения ни едър кон. Прибирането вкъщи ни отнема по-голямата част от деня, а ние се смеем и пеем по целия път.