Филипа Грегъри - Бялата кралица

— Не и ти! — възкликвам, обзета от страх. — Не и ти, татко. Не отново.

— Не. Кралят ми нарежда да осигуря десетима мъже от Графтън и петима от Стоуни Стратфорд, екипирани и въоръжени да потеглят под негово командване срещу краля от династията Ланкастър. Трябва да преминем на другата страна. Доста скъпа ни излезе вечерята, която му дадохме.

— Кой ще ги води? — толкова се страхувам, че ще назове имената на братята ми. — Нали не Антъни? Или Джон?

— Те ще служат под командването на сър Уилям Хейстингс — отвръща той. — Ще бъдат сред обучени войници.

Поколебавам се.

— Каза ли нещо друго?

— Това е набиране на войска — казва баща ми раздразнено. — Не покана за закуска по случай майския празник. Разбира се, че не каза нищо, освен че ще пристигнат вдругиден сутринта, и мъжете тогава трябва да са готови да влязат в строя.

Той се обръща рязко и влиза в къщата, оставяйки ме със златния пръстен с форма на корона, който усещам като трън в джоба си.

На закуска майка ми предполага, че аз, сестрите ми и двете братовчедки, които са отседнали при нас, може би ще искаме да гледаме как армията минава, и да изпратим нашите мъже на война.

— Не проумявам защо — казва баща ми ядосано. — Мислех, че вече си видяла достатъчно мъже да отиват на война.

— Прави добро впечатление да покажем подкрепата си — казва тя тихо. — Ако той победи, ще бъде по-добре за нас, ако мисли, че сме изпратили мъжете по своя воля и с желание. Ако изгуби, никой няма да помни, че сме го гледали как минава, и можем да го отречем.

— Аз им плащам, нали? Нали ги въоръжавам с каквото имам? Оръжията, които са ми останали от миналия път, когато потеглих на война — което, по една случайност, беше срещу него? Аз ги събирам и ги изпращам на бой, и купувам ботуши за онези, които нямат. Мисля, че оказвам подкрепа.

— Тогава би трябвало да го направим с готовност — казва майка ми.

Баща ми кимва. Винаги отстъпва на майка ми по тези въпроси. Тя била херцогиня, омъжена за принадлежащия към кралската фамилия херцог Бедфорд, когато баща ми не бил нищо повече от негов оръженосец. Тя е дъщеря на граф Сен-Пол, от кралската фамилия на Бургундия, и е изтънчена жена, която няма равна на себе си.

— Бих искала да дойдеш с нас — продължава тя. — И навярно бихме могли да намерим една кесия злато от хранилището за пари и скъпоценности, за негова светлост.

— Кесия злато! Кесия злато! За да воюва срещу крал Хенри! Йоркисти ли сме сега?

Майка ми изчаква, докато възмущението му се поуталожи.

— За да покажем предаността си — казва тя. — Ако той победи крал Хенри и се върне в Лондон като победител, тогава именно неговият двор и неговото кралско благоволение ще са изворът на всички богатства и всички благоприятни възможности. Именно той ще раздава земите и покровителството и именно той ще разрешава браковете. А ние имаме голямо семейство с много момичета, сър Ричард.

За миг всички застиваме със сведени глави, очаквайки някой от гръмките яростни изблици на баща ми. После, неохотно, той се засмива:

— Бог да те благослови, моя омайнице — казва той. — Права си, както винаги. Ще направя каквото казваш, макар да не ми е приятно, и можеш да кажеш на момичетата да си сложат бели рози, ако могат да намерят някакви толкова рано.

Майка ми се навежда към него и го целува по бузата.

— Шипките в живия плет са напъпили — казва тя. — Не е толкова хубаво, колкото ако са напълно разцъфнали, но той ще разбере какво искаме да кажем, а това е най-важното.

Разбира се, през остатъка от деня сестрите и братовчедките ми са като обезумели, докато пробват дрехи, мият си косите, разменят си панделки, и репетират реверансите си. Съпругата на Антъни, Елизабет, и две от по-сдържаните ни компаньонки казват, че няма да дойдат, но всичките ми сестри са извън себе си от вълнение. Кралят и повечето лордове от двора му ще минат край нас. Каква добра възможност да направим впечатление на мъжете, които ще бъдат новите господари на страната! Ако спечелят.

— Какво ще си облечеш? — пита ме Маргарет, като ме вижда да стоя настрана от суматохата.

— Ще си сложа сивата рокля и сивия воал.

— Това не са най-хубавите ти дрехи: те са просто онези, които носиш в неделя. Защо не си облечеш синята рокля?

Свивам рамене:

— Отивам, защото майка ни иска да отидем — казвам. — Не очаквам никой да ни обърне внимание — изваждам роклята от дрешника и я изтръсквам. Тя е с оскъдно деколте с малък шлейф отзад. Нося я със сив колан, който пада ниско на талията ми. Не казвам нищо на Маргарет, но знам, че ми стои по-добре от синята рокля.