Филипа Грегъри - Бялата кралица

А Бъкингам е главнокомандващ на кралските войски. Държи ключовете за Тауър в ръцете си точно сега.

Загризвам нокътя си и спирам за миг на прозореца. Толкова за Бъкингам. Нека сега помисля за голямата си приятелка лейди Маргарет Станли и нейния син Хенри Тюдор. Те са наследници на династията Ланкастър: тя може би смята, че е време Англия отново да се върне към Ланкастър. Трябва да се съюзи с Бъкингам и с моите последователи: това момче Тюдор не може да доведе достатъчно чужди наемници, за да победи само̀ Ричард. Той е живял в изгнание, а това е шансът му да се върне в Англия и да се върне като крал. Тя би била глупачка, ако поеме риск като този да се вдигне на бунт срещу Ричард за по-малка награда от трона. Новият ѝ съпруг е важен съюзник на Ричард: те имат добро положение в този нов кралски двор. Тя успя да издейства пред Ричард помилване и безпрепятствено завръщане в Англия за сина си. Позволиха ѝ да предаде своите земи на сина си като негово наследство. Нима ще изложи всичко това на опасност заради удоволствието да постави моя син на трона, за да ми направи услуга? Защо ѝ е да го прави? Защо, за Бога, би поела подобен риск? Не е ли по-вероятно да работи за възможността собственият ѝ син да предяви претенции за трона? Тя и Бъкингам заедно подготвят страната да узнае, че моите синове са мъртви, убити от Ричард.

Дали Хенри Тюдор ще бъде достатъчно коравосърдечен да влезе в Тауър, заявявайки, че идва като спасител, да удуши две момчета и да излезе навън с ужасната вест, че принцовете, за които храбро се е борил, са мъртви? Възможно ли е той и големият му приятел и съюзник Бъкингам да поделят кралството помежду си: Хенри Тюдор да вземе полагащото му се по силата на титлата Уелски принц владение в Уелс, а Бъкингам да вземе Севера? Или, ако Бъкингам загине в битка, дали Хенри няма да е безспорният наследник на трона? Дали майка му ще изпрати слугите си в Тауър, не за да спасят момчето ми, а за да го задушат, докато спи? Би ли събрала сили да стори това — тази набожна и свята жена? Дали заради сина си би приела всичко, дори смъртта на моя? Не знам. Не мога да знам. Мога да съм уверена единствено в това, че дори сега, докато потеглят да се сражават в името на принцовете, херцогът и лейди Маргарет разнасят мълвата, че според тях принцовете вече са мъртви, а нейният съюзник уж случайно се изпуска да каже, че двете момчета са убити, докато са спели. Единственият, който не подготвя света да скърби за смъртта им, единственият, който няма облага от тяхната смърт, е онзи, когото смятах за свой смъртен враг: Ричард Глостър.

Изминава цял ден, докато успея да преценя в колко голяма опасност се намирам, и дори когато идва време за вечеря, не мога да съм сигурна в нищо. Възможно е животът на сина ми да зависи от това кого чувствам като свой враг и на кого се доверявам като на приятел и въпреки това не мога да съм сигурна. Намекът ми — че поне синът ми Ричард е в безопасност и далече от Тауър — би трябвало да накара всеки убиец да се поколебае: надявам се, че съм си откупила малко време.

Следобеда пиша на братята си, които набират войници в южните графства на Англия, за да ги предупредя за този заговор, който може би се мъти, както змия мъти яйцата си, в рамките на нашия заговор. Казвам, че Ричард все още е наш враг, но че неговото зложелателство може да се окаже нищо в сравнение с опасността, каквато представляват нашите съюзници. Разпращам вестоносци, без да съм сигурна дали изобщо ще стигнат до братята ми, нито дали ще стигнат до тях навреме. Но казвам ясно:

Сега смятам, че безопасността на синовете ми и моята собствена, зависи от това Бъкингамският херцог и неговият съюзник Хенри Тюдор да не стигнат до Лондон. Ричард е наш враг и узурпатор, но вярвам, че ако Бъкингам и Тюдор влязат в Лондон като победители, те ще дойдат като наши убийци. Трябва да спрете похода на Бъкингам. Каквото и да правите, трябва да стигнете до Тауър преди него и преди Хенри Тюдор и да спасите нашето момче.

Тази нощ заставам на прозореца с изглед към реката и слушам. Елизабет отваря вратата на спалнята, където спят момичетата, и идва да застане зад мен: младото ѝ лице е мрачно.

— Какво става сега, майко? — пита тя. — Моля ви, кажете ми. Стоите заключена цял ден. Лоши вести ли получихте?

— Да — казвам. — Кажи ми, чувала ли си реката да пее, както пееше в онази нощ, когато брат ми Антъни и синът ми Ричард Грей умряха?

Погледът ѝ се отдръпва от моя.

— Елизабет?

— Не както онази нощ — уточнява тя.