Филипа Грегъри - Бялата кралица

Той се покланя и, приведен, слиза отново по стълбите, качва се предпазливо в люлеещата се лодка, а после се изгубва в тъмната мъгла над реката. Изчаквам той да изчезне и тихият плясък на веслата да заглъхне, а после поглеждам надолу към тъмните води.

— Херцогът — прошепвам във водите. — Бъкингамският херцог казва на всички, че моите синове са мъртви. Защо би направил това? Когато се закле да ги спаси. Когато изпраща злато и оръжия на бунта. Защо би казал на тези хора, в същия миг, когато ги призовава, че принцовете са мъртви?

Вечерям с момичетата си и с малцината слуги, които са останали с нас в убежището, но не чувам как седемгодишната Ан чете внимателно Библията, нито се присъединявам към Елизабет, когато изпитва момичетата върху онова, което току-що са чули. Също толкова невнимателна съм, колкото Катрин, която е само на четири. Не мога да мисля за нищо освен за това: защо трябва да се разпространяват слухове, че момчетата ми са мъртви?

Изпращам момичетата да си легнат рано: непоносимо ми е да ги слушам как играят карти или пеят канон. През цялата нощ се разхождам нагоре-надолу из стаята си, като пристъпвам по единствената дъска на пода, която не скърца, до прозореца с изглед към реката и обратно в другата посока. Защо му е на Ричард да убива моите момчета сега, когато и без смъртта им постигна всичко, което искаше? Убеди съвета да ги обяви за незаконородени, прокара указ на Парламента, който отрича брака ми. Назова себе си за следващия законен наследник и сам архиепископът положи короната върху тъмнокосата му глава. Болнавата му съпруга Ан е коронясана за кралица на Англия, а синът им е провъзгласен за Уелски принц. Всичко това беше постигнато, след като аз бях затворена в убежище, а синът ми — в тъмница. Ричард възтържествува. Защо би искал смъртта ни? Защо му е нужна смъртта ни сега? И как би се надявал да не бъде обвинен за престъплението, когато всички знаят, че момчетата са поверени на неговите грижи? Всички знаят, че той отведе сина ми Ричард против волята ми: той го стори напълно открито, а сам архиепископът се закле, че нищо лошо няма да му се случи.

Освен това не е присъщо на Ричард да се откаже от работа, която трябва да бъде свършена. Когато той и братята му решиха, че бедният крал Хенри трябва да умре, тримата се събраха пред вратата му и влязоха заедно, с мрачни лица, но с твърда решимост. Те са принцове на Йорк: те не възразяват срещу коварните дела, но не ги оставят на други, вършат ги сами. Да поеме риска, изпращайки друг да убие двама невинни принцове по кръв, да подкупи стражите, да скрие телата — това би било непоносимо за Ричард. Виждала съм го как убива: направо, без предупреждение, но открито, без срам. Човекът, който обезглави сър Уилям Хейстингс върху един пън, би затиснал с възглавница лицето на едно малко момче, без да му мигне окото. Ако това е трябвало да се свърши, готова съм да се закълна, че би предпочел да го стори сам. Най-малкото, щеше да даде заповедта и да гледа, за да е сигурен, че тя ще бъде изпълнена.

Всичко това трябва да ме убеди, че сър Джон от Райгейт греши и моят син Едуард е още жив. Но отново и отново, докато се обръщам към прозореца и хвърлям поглед надолу към реката в тъмнината и мъглата, се питам дали не греша, дали не греша във всичко, дори в доверието си в Мелузина. Навярно Ричард е успял да намери някой, който да убие момчетата. Навярно Едуард е мъртъв и навярно аз съм изгубила Зрението. Просто не знам. Навярно вече не зная нищо.

В ранните часове на утрото вече не мога да понеса да остана сама дори миг повече и изпращам човек да доведе при мен д-р Луис. Казвам им да го събудят и да го измъкнат от леглото, защото съм тежко болна. По времето, когато стражите го пускат да влезе, лъжата ми вече започва да става истина, защото ме обзема треска, породена от мислите, които измъчват ума ми.

— Ваша светлост? — пита той предпазливо.

В светлината на свещта изглеждам изтощена и изпита, косата ми е прибрана в хлабава плитка, робата се е усукала около тялото ми.

— Трябва да изпратите ваши слуги, доверени мъже, в Тауър да пазят сина ми Едуард, тъй като не можем да го измъкнем — казвам направо. — Лейди Маргарет трябва да използва влиянието си, трябва да използва името на съпруга си, за да се погрижи синовете ми да бъдат добре пазени. Те са в опасност. Те са в страшна опасност.

— Новини ли имате?

— Разпространява се слух, че моите момчета са мъртви — казвам аз.

Той не показва изненада.