Филипа Грегъри - Бялата кралица

— Да ви дам ли някаква отвара, за да ви помогне да заспите? Толкова съжалявам за скръбта ви.

— Не, сега ще заспя. Благодаря ви за компанията — поемам си дъх. Отмятам косата от лицето си. — Вие ме успокоихте с мъдростта си. Сега съм спокойна.

Той изглежда озадачен.

— Но аз не съм казал нищо.

Поклащам глава. Нямам търпение да си тръгне.

— Вие споделихте тревогите ми, а това е постъпка на приятел.

— Първата ми работа тази сутрин ще бъде да се видя с лейди Маргарет и да ѝ кажа за страховете ви. Ще я помоля да постави свои хора в Тауър, за да научат новини за синовете ви. Ако са живи, ще намерим хора да ги пазят. Ще ги опазим.

— Поне Ричард е в безопасност — отбелязвам отново непредпазливо.

— В по-голяма безопасност от брат си?

Усмихвам се като жена, която си има тайна.

— Докторе, ако имахте два редки скъпоценни камъка и се опасявахте от крадци, щяхте ли да сложите и двете си съкровища в едно и също ковчеже?

— Ричард не е бил в Тауър? — гласът му е почти недоловим, сините му очи — втренчени; той целият трепери.

Вдигам пръст към устните си.

— Тихо.

— Но две момчета са били убити в леглата си…

Дали? О, дали? Откъде сте толкова сигурни в това? Запазвам изражението си неподвижно като мрамор, когато той се извръща от мен, покланя се и отива до вратата.

— Кажете на лейди Маргарет, че я умолявам да пази сина ми в Тауър, сякаш е неин роден син — казвам.

Той се покланя отново и си отива.

Когато децата се събуждат, им казвам, че съм болна и оставам в стаята си. Отпращам Елизабет, която е пред вратата, и ѝ казвам, че имам нужда да поспя. Нямам нужда от сън. Имам нужда да разбера. Обхващам главата си с длани и се разхождам нагоре-надолу из стаята боса, за да не ме чуят, че крача, докато си блъскам ума. Аз съм сама в свят на опитни заговорници. Бъкингамският херцог и лейди Маргарет работят заедно или навярно работят за себе си. Преструват се, че ми служат, че са мои съюзници, или може би са верни, а аз греша, като изпитвам недоверие към тях. Умът ми се върти безспир и аз дърпам косата по слепоочията си, сякаш болката може да ме накара да мисля.

Аз пожелах злото на тиранина Ричард, но смъртта му може да почака. Той плени моите момчета, но не той разпространява слуха, че са мъртви. Той ги държеше в тъмница против волята им, против моята воля, но не подготвяше народа за тяхната смърт. Той завзе трона, завзе и титлата „Уелски принц“ чрез лъжи и измама. Не е нужно да ги убива, за да постигне своето. Той вече възтържествува, без да убива сина ми. Получи всичко, което искаше, без да омърси с кръв ръцете си, затова не му е нужно да убива Едуард сега. Ричард си осигури трона, съветът го прие, лордовете го приеха, той пътува като крал в една страна, която го приветства с радост. Готви се бунт, аз готвя бунт, но той смята, че Хауард го е потушил. Поне доколкото му е известно, той е в безопасност. Трябва само да задържи момчетата ми в плен, докато бъда готова да приема поражението си, както Елизабет ме подтиква да сторя.

Но Бъкингамският херцог има основание да претендира за унаследяване на трона, което има право след рода на Ричард — но само ако синовете ми са мъртви. Неговото право няма стойност, освен ако синовете ми не са мъртви. Ако болнавият син на Ричард умре, а Ричард загине в битка и Бъкингам е начело на победоносния бунт, тогава Бъкингам може да вземе короната. Никой не би отрекъл, че той е следващият наследник — особено ако всички знаят, че моите синове вече са мъртви. Тогава Бъкингам ще постъпи точно както постъпи моят Едуард, когато предяви претенции за короната; но в Тауър имаше претендент, който бе негов съперник. Когато моят Едуард влезе в Лондон начело на победна армия, той отиде с двамата си братя право в Тауър, където бе затворен истинският крал, и те го убиха, макар Хенри да нямаше повече сили от невръстно момче. Когато Бъкингамският херцог победи Ричард, ще влезе триумфално в Лондон и в Тауър с думите, че иска да научи истината за моите момчета. След това ще настъпи затишие, достатъчно, та хората да си спомнят слуховете и да изпитат опасения, след което Бъкингам ще се яви пред тях с трагично изражение и ще каже, че е намерил моите момчета мъртви, заровени под някоя плоча от настилката или скрити в някой шкаф, убити от коварния си чичо Ричард. Това е истината за слуха, който самият той разпространи. Ще каже, че тъй като те са мъртви, той ще заеме трона и няма да има останал никой жив, който да му възрази.